Член 21

Обмен на информация с държавите членки и между националните членове

1. Компетентните органи на държавите членки обменят с Евроюст всяка информация, необходима за изпълнение на задачите ѝ в съответствие с членове 2 и 4, в съответствие с приложимите правила за защита на данните. Това включва най-малко информацията по параграфи 4, 5 и 6 от настоящия член.

2. Предаването на информация на Евроюст се тълкува единствено като искане за подкрепа към Евроюст по конкретния случай, ако компетентен орган я определи като такава.

3. Националните членове, без предварително разрешение, обменят помежду си или с компетентните си национални органи всяка информация, необходима за изпълнение на задачите на Евроюст. По-специално компетентните национални органи своевременно информират своите национални членове за случаите, които ги засягат.

4. Компетентните национални органи информират своите национални членове за създаването на съвместни екипи за разследване и за резултатите от работата на тези екипи.

5. Компетентните национални органи информират без ненужно забавяне своите национални членове за всеки случай, който засяга пряко най-малко три държави членки, за който има искания за съдебно сътрудничество или решения в тази област, включително искания и решения, основани на инструменти, които привеждат в действие принципа на взаимно признаване, подадени до най-малко две държави членки, когато се прилагат едно или повече от следните условия:

а) съответното престъпление е наказуемо в държавата членка, отправила искането или постановила решението, с наказание лишаване от свобода или със задържане под стража за максимален срок от най-малко пет или шест години, в зависимост от решението на съответната държава членка по въпроса, и е включено в следния списък:

i) трафик на хора;

ii) сексуално насилие или сексуална експлоатация, включително детска порнография и установяване на контакт с деца за сексуални цели;

iii)

трафик на наркотици;

iv) нелегален трафик на огнестрелни оръжия, техни части или елементи и боеприпаси, или експлозиви;

v) корупция;

vi) престъпления против финансовите интереси на Съюза;

vii)

подправяне на пари или платежни средства;

viii)

действия, свързани с изпиране на пари;

ix) компютърни престъпления;

б) когато има фактически данни за участие на престъпна организация; или

в) когато са налице данни, че даден случай може да има сериозно трансгранично измерение или отражение на равнището на Съюза или че може да засегне и други държави членки освен пряко засегнатите.

6. Компетентните национални органи информират своите национални членове за:

а) случаите, когато са възникнали или има вероятност да възникнат спорове за компетентност;

б) контролирани доставки, засягащи най-малко три държави, поне две от които са държави членки;

в) системни затруднения или откази за изпълнение на искания за съдебно сътрудничество или решения в тази област, включително искания и решения, основани на инструменти, които привеждат в действие принципа на взаимно признаване.

7. Компетентните национални органи не са длъжни да предоставят информация по даден случай, ако това би навредило на основните интереси на националната сигурност или застрашава безопасността на гражданите

8. Настоящият член не засяга условията, предвидени в двустранни или многостранни споразумения или договорености между държавите членки и трети държави, включително условията, поставени от трети държави за използване на предоставената информация.

9. Настоящият член не засяга други задължения във връзка с предаването на информация на Евроюст.

10. Компетентните национални органи не са длъжни да предоставят информация съгласно посоченото в настоящия член, ако такава информация вече е била предадена на Евроюст в съответствие с други разпоредби на настоящия регламент.