Член 1

Предмет

1. С настоящия регламент се уреждат правилата, съгласно които една държава членка признава и изпълнява на своята територия актове за обезпечаване и актове за конфискация, издадени от друга държава членка в рамките на производства с наказателноправен характер.

2. Настоящият регламент не води до изменение на задължението за спазване на основните права и правни принципи, заложени в член 6 от ДЕС.

3. При издаването на актове за обезпечаване или актове за конфискация издаващият орган гарантира спазването на принципите на необходимост и пропорционалност.

4. Настоящият регламент не се прилага за актове за обезпечаване и актове за конфискация, издадени в рамките на производства по граждански и административни дела.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)„акт за обезпечаване“ означава решение, издадено или потвърдено от издаващ орган, с което се цели предотвратяване на унищожаването, преобразуването, преместването, прехвърлянето или разпореждането с имущество с оглед на неговата конфискация;

2)„акт за конфискация“ означава влязло в сила наказание или мярка, наложена от съд вследствие на производство, свързано с извършено престъпление, които водят до окончателно отнемане на имущество на физическо или юридическо лице;

3)„имущество“ означава всякаква форма на имущество, материална или нематериална, движима или недвижима, както и правни документи или инструменти, доказващи право върху такова имущество или интерес от такова имущество, за което издаващият орган счита, че:

а)представлява облага от престъпна дейност или е равностойно на пълната стойност или само на част от стойността на такава облага,

б)представлява средство на престъпление или неговата равностойност,

в)подлежи на конфискация посредством прилагането в издаващата държава на някое от правомощията за конфискация, предвидени в Директива 2014/42/ЕС, или

г)подлежи на конфискация по силата на някоя от разпоредбите относно правомощията за конфискация, включително конфискация без окончателна присъда съгласно правото на издаващата държава вследствие на производство, свързано с извършено престъпление;

4)„облага“ означава всяка икономическа изгода, придобита пряко или косвено в резултат на престъпление, състояща се от всякакъв вид имущество, включително последващото влагане или преобразуване на пряко придобитото, както и всяка оценима полза;

5)„средство на престъпление“ означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или отчасти, за извършване на престъпление;

6)„издаваща държава“ означава държавата членка, в която е издаден акт за обезпечаване или акт за конфискация;

7)„изпълняваща държава“ означава държавата членка, на която се изпраща акт за обезпечаване или акт за конфискация с цел признаване и изпълнение;

8)„издаващ орган“ означава:

а)по отношение на акт за обезпечаване:

i)съдия, съд или прокурор, компетентен по разглежданото дело; или

ii)друг компетентен орган, посочен от издаващата държава и който е компетентен да налага обезпечаване на имущество или да изпълнява акт за обезпечаване по наказателни дела в съответствие с националното право. Освен това, преди да бъде изпратен на изпълняващия орган, актът за обезпечаване се потвърждава от съдия, съд или прокурор в издаващата държава след проверка за съответствието му с условията за издаване на такъв акт съгласно настоящия регламент. Ако актът е потвърден от съдия, съд или прокурор, този друг компетентен орган може също да бъде разглеждан като издаващ орган за целите на изпращането на акта;

б)по отношение на акт за конфискация — орган, определен като такъв от издаващата държава и който е компетентен по наказателноправни въпроси да изпълни акт за конфискация, издаден от съд в съответствие с националното право;

9)„изпълняващ орган“ означава орган, който е компетентен да признае акт за обезпечаване или акт за конфискация и да осигури неговото изпълнение в съответствие с настоящия регламент и с процедурите, приложими съгласно националното право за обезпечаване и конфискация на имущество; когато тези процедури изискват вписване на акта от съда и разрешаване на неговото изпълнение, изпълняващият орган включва органът, който е компетентен да изиска такова вписване и такова разрешаване;

10)„засегнато лице“ означава физическо или юридическо лице, срещу което е издаден акт за обезпечаване или акт за конфискация, или физическото или юридическото лице, което е собственик на имуществото, предмет на такъв акт, както и всяко трето лице, чиито права, свързани с това имущество, са пряко засегнати от акта съгласно правото на изпълняващата държава.

Член 3

Престъпления

1. Актовете за обезпечаване или актовете за конфискация се изпълняват без проверка за двойна наказуемост на деянията, довели до такъв акт, ако тези деяния са наказуеми в издаващата държава с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години и съставляват едно или повече от следните престъпления съгласно правото на издаващата държава:

1) участие в организирана престъпна група;

2) тероризъм;

3) трафик на хора;

4) сексуална експлоатация на деца и детска порнография;

5) незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;

6) незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;

7) корупция;

8) измама, включително измама и други престъпления, които засягат финансовите интереси на Съюза по смисъла на определението в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета ; 9) изпиране на облага от престъпна дейност;

10) подправка на парични знаци, включително евро;

11) престъпления, свързани с компютри;

12) престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;

13) подпомагане на незаконно влизане и пребиваване;

14) убийство или тежка телесна повреда;

15) незаконна търговия с човешки органи и тъкани;

16) отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;

17) расизъм и ксенофобия;

18) организиран или въоръжен грабеж;

19) незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;

20) мошеничество;

21) рекет и изнудване;

22) подправка на изделия и пиратство;

23) подправка на административни документи и търговия с тях;

24) подправка на платежни средства;

25) незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;

26) незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;

27) търговия с противозаконно отнети превозни средства;

28) изнасилване;

29) палеж;

30) престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;

31) незаконно отвличане на летателни средства или кораби;

32) саботаж.

2. За престъпления, различни от посочените в параграф 1, изпълняващата държава може да обвърже признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация с условието деянията, които са довели до акта за обезпечаване или акта за конфискация, да съставляват престъпление съгласно законодателството на изпълняващата държава, независимо от елементите на състава му или от начина, по който той е описан в законодателството на издаващата държава.

Член 4

Изпращане на актове за обезпечаване

1. Актът за обезпечаване се изпраща посредством удостоверение за обезпечаване. Издаващият орган изпраща удостоверението за обезпечаване, посочено в член 6, директно на изпълняващия орган или, когато е приложимо, на централния орган, посочен в член 24, параграф 2.

2. Държавите членки могат да направят декларация, в която да посочат, че когато им се изпраща удостоверение за обезпечаване с оглед на признаването и изпълнението на акт за обезпечаване, издаващият орган трябва да изпрати оригинала на акта за обезпечаване или заверено копие от него, заедно с удостоверението за обезпечаване. В този случай, единствено удостоверението за обезпечаване трябва да бъде преведено в съответствие с член 6, параграф 2.

3. Държавите членки могат да направят декларацията по параграф 2 преди датата на прилагане на настоящия регламент или на по-късна дата. Държавите членки може да оттеглят декларацията по всяко време. Държавите членки уведомяват Комисията, когато правят или оттеглят декларацията. Комисията осигурява достъп до тази информация на всички държави членки и на Европейска съдебна мрежа.

4. Що се отнася до акт за обезпечаване, свързан с парична сума, в случай че издаващият орган има основателни причини да смята, че лицето, срещу което е издаден актът за обезпечаване, притежава имущество или доходи в държава членка, този орган изпраща удостоверението за обезпечаване на тази държава членка.

5. По отношение на акт за обезпечаване, свързан с конкретни имущества, в случай че издаващият орган има основателни причини да смята, че тези имущества се намират в държава членка, този орган изпраща удостоверението за обезпечаване на тази държавата членка.

6. Удостоверението за обезпечаване:

а) се придружава от удостоверение за конфискация, което се изпраща в съответствие с член 14; или

б) съдържа указание, че имуществото трябва да остане обезпечено в изпълняващата държава до изпращането и изпълнението на акта за конфискация в съответствие с член 14, като в този случай в удостоверението за обезпечаване издаващият орган посочва датата, на която се очаква изпращането на акта за конфискация.

7. Издаващият орган уведомява изпълняващия орган, ако са му известни засегнати лица. При поискване издаващият орган предоставя на изпълняващия орган и всяка информация, която има отношение към евентуален иск във връзка с имущество, който може да бъде подаден от засегнатите лица, в това число всякаква информация за идентифициране на тези лица.

8. Когато въпреки предоставената в съответствие с член 24, параграф 3 информация компетентният изпълняващ орган е неизвестен на издаващия орган, издаващият орган прави всички необходими запитвания, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа, за да установи кой орган е компетентен за признаването и изпълнението на акта за обезпечаване.

9. Когато органът в изпълняващата държава, който получава удостоверение за обезпечаване, не е компетентен да признае акта за обезпечаване или да предприеме мерките, необходими за неговото изпълнение, този орган незабавно изпраща удостоверението за обезпечаване на компетентния изпълняващ орган в своята държава членка и уведомява надлежно издаващия орган.

Член 5

Изпращане на акт за обезпечаване на една или повече изпълняващи държави

1. При спазване на изискванията на член 4 удостоверението за обезпечаване се изпраща само на една изпълняваща държава към определен момент, освен в случаите по параграф 2 или параграф 3 от настоящия член.

2. Когато актът за обезпечаване се отнася до конкретни имущества, удостоверението за обезпечаване може да бъде изпратено едновременно на повече от една изпълняваща държава, когато:

а) издаващият орган има основателни причини да смята, че различни имущества, посочени в акта за обезпечаване, се намират в различни изпълняващи държави; или

б) обезпечаването на конкретно имущество, посочено в акта за обезпечаване, би изисквало действия в повече от една изпълняваща държава.

3. Когато актът за обезпечаване се отнася до парична сума, удостоверението за обезпечаване може да бъде изпратено едновременно на две или повече изпълняващи държави, ако издаващият орган счете, че е налице конкретна нужда от това, в частност ако очакваната стойност на имуществото, което подлежи на обезпечаване в издаващата държава и във всяка една от изпълняващите държави, е малко вероятно да бъде достатъчна за обезпечаване на пълния размер на паричната сума, посочена в акта за обезпечаване.

Член 6

Стандартно удостоверение за обезпечаване

1. За да изпрати акт за обезпечаване издаващият орган попълва удостоверението за обезпечаване, предвидено в приложение I, подписва го и заверява съдържанието му като вярно и точно.

2. Издаващият орган предоставя на изпълняващия орган превод на удостоверението за обезпечаване на официален език на изпълняващата държава или на друг език, който изпълняващата държава ще приеме в съответствие с параграф 3.

3. Всяка държава членка може по всяко време да заяви в декларация, изпратена до Комисията, че ще приема преводи на удостоверения за обезпечаване на един или повече официални езици на Съюза, различни от официалния език или езици на тази държава членка. Комисията осигурява достъп до декларациите на всички държави членки и на Европейската съдебна мрежа.

Член 7

Признаване и изпълнение на актове за обезпечаване

1. Изпълняващият орган признава акт за обезпечаване, изпратен в съответствие с член 4, и предприема мерките, необходими за неговото изпълнение по същия начин, както национален акт за конфискация, издаден от орган на изпълняващата държава, освен ако изпълняващият орган не се позове на някое от основанията за непризнаване и неизпълнение, предвидени в член 8, или на някое от основанията за отлагане, предвидени в член 10.

2. Изпълняващият орган съобщава на издаващия орган за изпълнението на акта за обезпечаване, включително като описва обезпеченото имущество и по възможност предоставя оценка на неговата стойност. Съобщаването се извършва своевременно след като изпълняващият орган бъде уведомен, че актът за обезпечаване е изпълнен.

Член 8

Основания за непризнаване и неизпълнение на актове за обезпечаване

1. Изпълняващият орган може да реши да не признае или да не изпълни акт за обезпечаване само ако:

а) изпълнението на акта за обезпечаване би противоречало на принципа ne bis in idem;

б) съгласно правото на изпълняващата държава е налице привилегия или имунитет, която или който би възпрепятствал/а обезпечаването на съответното имущество, или са налице правила относно определянето или ограничаването на наказателната отговорност, които се отнасят до свободата на печата или свободата на изразяване в други медии, които възпрепятстват изпълнението на акта за обезпечаване;

в) удостоверението за обезпечаване е непълно или явно неточно и не е било попълнено след консултацията, посочена в параграф 2;

г) актът за обезпечаване е издаден във връзка с престъпление, извършено изцяло или отчасти извън територията на издаващата държава и изцяло или отчасти на територията на изпълняващата държава, и деянието, във връзка с което е издаден актът за обезпечаване, не съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава;

д) в случай, попадащ в обхвата на член 3, параграф 2, деянието, във връзка с което е издаден актът за обезпечаване, не съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава; въпреки това, в случаите, които се отнасят до данъци или такси или до мита или валутен обмен, признаването или изпълнението на акта за обезпечаване не може да бъде отказано на основание, че правото на изпълняващата държава не предвижда същия вид данък или такса или не съдържа същия тип правила относно данъците и таксите или същия тип мита и валутен обмен като правото на издаващата държава.

е) в изключителни ситуации, когато има сериозни основания да се счита, на базата на конкретни и обективни доказателства, че изпълнението на акта за обезпечаване, поради конкретните обстоятелства по случая, би довело до явно нарушение на относимо основно право, предвидено в Хартата, и по-специално правото на ефективни правни средства за защита, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита.

2. Във всеки един от случаите, посочени в параграф 1, преди да вземе решение да не признае или да не изпълни акта за обезпечаване, изцяло или отчасти, изпълняващият орган провежда консултации с издаващия орган чрез подходящи средства и, когато е уместно, изисква от издаващия орган да предостави необходимата информация без забавяне.

3. Всяко решение да не бъде признат или да не бъде изпълнен актът за обезпечаване се взема без забавяне и незабавно се съобщава на издаващия орган.

4. Когато изпълняващият орган е признал акт за обезпечаване, но при изпълнението на този акт се окаже, че се прилага някое от основанията за непризнаване или неизпълнение, той незабавно осъществява връзка с издаващия орган чрез подходящи средства, за да обсъдят какви подходящи мерки да бъдат предприети. Въз основа на това издаващият орган може да реши да оттегли акта за обезпечаване. Ако в резултат на това обсъждане не се намери решение, изпълняващият орган може да реши да спре изпълнението на акта за обезпечаване.

Член 9

Срокове за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване

1. След като изпълняващият орган е получил удостоверението за обезпечаване той взема решението относно признаване и изпълнение на акта за обезпечаване и изпълнява това решение без забавяне и със същата бързина и степен на приоритет, както в сходни национални случаи.

2. Когато издаващият орган е посочил в удостоверението за обезпечаване, че изпълнението на акта за обезпечаване трябва да бъде извършено на определена дата, изпълняващият орган се съобразява с това изискване във възможно най-голяма степен. Когато издаващият орган е посочил, че е необходима координация между участващите държави членки, изпълняващият орган и издаващият орган се координират помежду си, за да постигнат съгласие относно датата на изпълнение на акта за обезпечаване. В случай че не бъде постигнато съгласие, изпълняващият орган взема решение относно датата на изпълнение на акта за обезпечаване, като съобразява интересите на издаващия орган във възможно най-голяма степен.

3. Без да се засягат разпоредбите на параграф 5, когато издаващият орган е посочил в удостоверението за обезпечаване, че е необходимо незабавно обезпечаване поради наличието на разумни основания да се счита, че съществува непосредствена опасност въпросното имущество да бъде преместено или унищожено, или поради следствени или процесуални нужди в издаващата държава, изпълняващият орган взема решение относно признаването на акта за обезпечаване не по-късно от 48 часа след получаването му от изпълняващия орган. Не по-късно от 48 часа след вземането на такова решение за признаване изпълняващият орган предприема конкретни мерки, необходими за изпълнение на акта за обезпечаване.

4. Изпълняващият орган незабавно съобщава на издаващия орган решението относно признаването и изпълнението на акта за обезпечаване.

5. Ако в даден случай не е възможно да бъдат спазени посочените в параграф 3 срокове, изпълняващият орган уведомява незабавно издаващия орган по всякакъв начин, като посочва причините, поради които не е било възможно да бъдат спазени сроковете и провежда консултации с издаващия орган за подходящите срокове за признаването или изпълнението на акта за обезпечаване.

6. Изтичането на сроковете, посочени в параграф 3, не освобождава изпълняващия орган от задължението да вземе решение относно признаването и изпълнението на акта за обезпечаване и да изпълни това решение без забавяне.

Член 10

Отлагане на изпълнението на актове за обезпечаване

1. Изпълняващият орган може да отложи изпълнението на акт за обезпечаване, изпратен в съответствие с член 4, когато:

а) неговото изпълнение може да навреди на текущо наказателно разследване, като в този случай изпълнението на акта за обезпечаване може да бъде отложено до момента, който изпълняващият орган счита за подходящ;

б) имуществото вече е предмет на съществуващ акт за обезпечаване, като в този случай изпълнението на акта за обезпечаване може да бъде отложено до момента, в който този съществуващ акт бъде оттеглен; или

в) имуществото вече е предмет на съществуващ акт за обезпечаване, издаден в хода на друго производство в изпълняващата държава, като в този случай изпълнението на акта за обезпечаване може да бъде отложено до момента, в който този съществуващ акт бъде оттеглен; тази разпоредба се прилага обаче само когато съществуващият акт би имал предимство пред последващи национални актове за обезпечаване с наказателноправен характер по националното право.

2. Изпълняващият орган незабавно съобщава на издаващия орган за отлагането на изпълнението на акта за обезпечаване, като посочва основанията за отлагането и, когато е възможно, очакваната продължителност на отлагането.

3. Веднага след като отпаднат основанията за отлагане, изпълняващият орган предприема незабавно мерките, необходими за изпълнение на акта за обезпечаване, и уведомява за това издаващия орган.

Член 11

Поверителност

1. При изпълнението на акт за обезпечаване издаващият орган и изпълняващият орган надлежно вземат предвид поверителността на разследването, в рамките на което е издаден актът за обезпечаване.

2. Изпълняващият орган гарантира поверителността на фактите и съществото на акта за обезпечаване в съответствие с националното си право, с изключение на необходимото за изпълнението на акта за обезпечаване. Без да се засяга параграф 3 от настоящия член, веднага след изпълнението на акта за обезпечаване, изпълняващият орган уведомява засегнатите лица за това в съответствие с член 32.

3. За да осигури защита на висящи разследвания издаващият орган може да поиска от изпълняващия орган да отложи уведомяването по член 32 на засегнатите лица за изпълнението на акта за обезпечаване. След като отпадне необходимостта за отлагане на уведомяването на засегнатите лица, с оглед осигуряване на поверителността на висящи разследвания, издаващият орган информира надлежно изпълняващия орган, за да може изпълняващият орган да уведоми засегнатите лица за изпълнението на акта за обезпечаване в съответствие с член 32.

4. Ако изпълняващият орган не може да спази задълженията за поверителност съгласно настоящия член, той незабавно уведомява за това издаващия орган и по възможност преди изпълнението на акта за обезпечаване.

Член 12

Срок на действие на актовете за обезпечаване

1. Имуществото, обект на акта за обезпечаване, остава обезпечено в изпълняващата държава, докато компетентният орган на тази държава не се произнесе окончателно по акт за конфискация, изпратен в съответствие с член 14, или докато издаващият орган не информира изпълняващия орган за решение или мярка, според които актът вече не подлежи на изпълнение или се налага той да бъде оттеглен в съответствие с член 27, параграф 1.

2. Като взема предвид обстоятелствата по случая, изпълняващият орган може да подаде обосновано искане до издаващия орган за ограничаване на периода, за който имуществото трябва да бъде обезпечено. Искането, заедно с всякаква релевантна допълнителна информация, се изпраща директно на издаващия орган. При разглеждането на това искане издаващият орган взема предвид всички интереси, включително тези на изпълняващия орган. Издаващият орган отговаря на искането във възможно най-кратък срок. Ако издаващият орган не е съгласен с ограничението, той информира изпълняващия орган за мотивите си. В такъв случай имуществото остава обезпечено в съответствие с параграф 1. Ако издаващият орган не отговори в срок от шест седмици от получаване на искането, изпълняващият орган повече не е длъжен да изпълни акта за обезпечаване.

Член 13

Невъзможност за изпълнение на акт за обезпечаване

1. Когато изпълняващият орган счете, че акт за обезпечаване е невъзможно да бъде изпълнен, той уведомява издаващия орган за това без забавяне.

2. Преди да уведоми издаващия орган в съответствие с параграф 1, изпълняващият орган се консултира с издаващия орган, когато е приложимо.

3. Неизпълнението на акт за обезпечаване съгласно настоящия член може да бъде оправдано само когато имуществото:

а) вече е конфискувано;

б) липсва;

в) е било унищожено;

г) не може да бъде открито на мястото, посочено в удостоверението за обезпечаване; или

д) не може да бъде открито, защото местонахождението на имуществото не е било посочено достатъчно точно, въпреки консултациите по параграф 2.

4. В случаите по параграф 3, букви б), г) и д), когато впоследствие изпълняващият орган получи информация, която му позволява да установи местонахождението на имуществото, той може да изпълни акта за обезпечаване, без да е необходимо изпращането на ново удостоверение за обезпечаване, при условие че изпълняващият орган, преди да изпълни акта за обезпечаване, е получил потвърждение от издаващия орган, че актът за обезпечаване все още е в сила.

5. Независимо от разпоредбите на параграф 3, когато издаващият орган е посочил, че имущество с еквивалентна стойност може да бъде обезпечено, изпълняващият орган не е задължен да изпълни акта за обезпечаване, ако възникне едно от обстоятелствата по параграф 3 и не съществува имущество с еквивалентна стойност, което да може да бъде обезпечено.

Член 14

Изпращане на актове за конфискация

1. Актът за конфискация се изпраща посредством удостоверение за конфискация. Издаващият орган изпраща удостоверението за конфискация, предвидено в член 17, директно на изпълняващия орган или, когато е приложимо, на централния орган, посочен в член 24, параграф 2.

2. Държавите членки могат да направят декларация, в която да посочат, че когато им се изпраща удостоверение за конфискация с оглед на признаването и изпълнението на акт за конфискация, издаващият орган трябва да изпрати оригинала на акта за конфискация или заверено копие от него, заедно с удостоверението за конфискация. В този случай единствено удостоверението за конфискация трябва да бъде преведено в съответствие с член 17, параграф 2.

3. Държавите членки могат да направят декларацията по параграф 2 преди датата на прилагане на настоящия регламент или на по-късна дата. Държавите членки могат да оттеглят декларацията по всяко време. Държавите членки уведомят Комисията, когато правят или оттеглят декларацията. Комисията осигурява достъп до тази информация на всички държави членки и на Европейската съдебна мрежа.

4. Що се отнася до акт за конфискация, свързан с парична сума, в случай че издаващият орган има основателни причини да смята, че лицето, срещу което е издаден актът за конфискация, притежава имущество или доходи в държава членка, този орган изпраща удостоверението за конфискация на тази държава членка.

5. По отношение на акт за конфискация, свързан с конкретни имущества, в случай че издаващият орган има основателни причини да смята, че тези имущества се намират в държава членка, този орган изпраща удостоверението за конфискация на тази държава членка.

6. Издаващият орган уведомява изпълняващия орган, ако са му известни засегнати лица. При поискване издаващият орган предоставя на изпълняващия орган и всяка информация, която има отношение към евентуален иск във връзка с имущество, който може да бъде подаден от засегнатите лица, в това число всякаква информация за идентифициране на тези лица.

7. Когато въпреки предоставената в съответствие с член 24, параграф 3 информация, компетентният изпълняващ орган е неизвестен на издаващия орган, издаващият орган прави всички необходими проучвания, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа, за да установи кой орган е компетентен за признаването и изпълнението на акта за конфискация.

8. Когато органът в изпълняващата държава, който получава удостоверение за конфискация, не е компетентен да признае акта за конфискация или да предприеме мерките, необходими за неговото изпълнение, този орган незабавно изпраща удостоверението за конфискация на компетентния изпълняващ орган в своята държава членка и уведомява съответно издаващия орган.

Член 15

Изпращане на акт за конфискация на една или повече изпълняващи държави

1. При спазване на изискванията на член 14 удостоверението за конфискация се изпраща само на една изпълняваща държава към определен момент, освен ако не се прилага параграф 2 или 3 от настоящия член.

2. Когато акт за конфискация се отнася до конкретни имущества, удостоверението за конфискация може да бъде изпратено едновременно на повече от една изпълняваща държава в случаите, когато:

а) издаващият орган има основателни причини да смята, че различни имущества, посочени в акта за конфискация, се намират в различни изпълняващи държави; или

б) конфискацията на конкретно имущество, посочено в акта за конфискация, би изисквала действия в повече от една изпълняваща държава.

3. Когато акт за конфискация се отнася до парична сума, удостоверението за конфискация може да бъде изпратено едновременно на две или повече изпълняващи държави, ако издаващият орган счита, че е налице конкретна нужда от това, в частност ако:

а) върху съответното имущество не е било наложено обезпечение в съответствие с настоящия регламент; или

б) е малко вероятно очакваната стойност на имуществото, което може да бъде конфискувано в издаващата държава и във всяка една от изпълняващите държави, да бъде достатъчна за конфискацията на пълния размер на паричната сума, посочена в акта за конфискация.

Член 16

Последици от изпращането на актовете за конфискация

1. Изпращането на акт за конфискация в съответствие с членове 14 и 15 не ограничава правото на издаващата държава сама да изпълни акта.

2. Общата сума, получена в резултат на изпълнението на акт за конфискация, касаещо парична сума, не надхвърля максималната сума, посочена в този акт, независимо дали този акт е изпратен на една или на повече изпълняващи държави.

3. ►M1 Издаващият орган незабавно уведомява изпълняващия орган, когато: ◄

а) счита, че е налице риск конфискацията да надхвърли максималната сума, особено във връзка с информацията, получена от изпълняващия орган съгласно член 21, параграф 1, буква б);

б) целият или част от акта за конфискация е бил изпълнен в издаващата държава или в различна изпълняваща държава, като в такъв случай се посочва сумата, за която актът за конфискация все още не е изпълнен; или

в) след изпращането на удостоверението за конфискация в съответствие с член 14 орган на издаващата държава получи парична сума, която е платена във връзка с акта за конфискация.

Когато се прилага алинея първа, буква а), издаващият орган информира изпълняващия орган възможно най-скоро, когато рискът по тази буква е отпаднал.

Член 17

Стандартно удостоверение за конфискация

1. За да изпрати акт за конфискация, издаващият орган попълва удостоверението за конфискация, предвидено в приложение II, подписва го и заверява съдържанието му като вярно и точно.

2. Издаващият орган предоставя на изпълняващия орган превод на удостоверението за конфискация на официален език на изпълняващата държава или на друг език, който изпълняващата държава ще приеме в съответствие с параграф 3.

3. Всяка държава членка може по всяко време да заяви в декларация, представена на Комисията, че ще приема преводи на сертификати за конфискация на един или повече официални езици на Съюза, различни от официалния език или езици на тази държава членка. Комисията осигурява достъп до декларациите на всички държави членки и на Европейската съдебна мрежа.

Член 18

Признаване и изпълнение на актове за конфискация

1. Изпълняващият орган признава акт за конфискация, изпратен в съответствие с член 14, и предприема мерките, необходими за неговото изпълнение по същия начин, както национален акт за конфискация, издаден от орган на изпълняващата държава, освен ако изпълняващият орган не се позове на някое от основанията за непризнаване и неизпълнение, предвидени в член 19, или на някое от основанията за отлагане, предвидени в член 21.

2. Когато актът за конфискация се отнася за конкретно имущество, издаващият орган и изпълняващият орган могат, когато това е предвидено в правото на издаващата държава, да се договорят, че конфискацията в изпълняващата държава може да бъде извършена посредством конфискация на парична сума, съответстваща на стойността на имуществото, подлежащо на конфискация.

3. Когато актът за конфискация се отнася за парична сума и изпълняващият орган не може да получи плащане на тази сума, той изпълнява акта за конфискация в съответствие с параграф 1 върху което и да е имущество, което може да бъде използвано за тази цел. Когато е необходимо, изпълняващият орган обменя паричната сума, подлежаща на конфискация, във валутата на изпълняващата държава при дневния обменен курс на еврото, публикуван в серия C на Официален вестник на Европейския съюз към датата на издаване на акта за конфискация.

4. Всяка част от паричната сума, отнета по силата на акт за конфискация в държава, различна от изпълняващата държава, се приспада изцяло от сумата, която трябва да бъде конфискувана в изпълняващата държава.

5. Когато издаващият орган е издал акт за конфискация, но не е издал акт за обезпечаване, изпълняващият орган може, като част от конкретните мерки, предвидени в параграф 1, да реши да наложи обезпечение върху съответното имущество по собствена инициатива в съответствие с националното си право, с оглед на последващото изпълнение на акта за конфискация. В този случай изпълняващият орган информира издаващия орган без забавяне и по възможност преди обезпечаването на съответното имущество.

6. Веднага след приключване на изпълнението на акта за конфискация изпълняващият орган уведомява издаващия орган за резултатите от изпълнението.

Член 19

Основания за непризнаване и неизпълнение на актове за конфискация

1. Изпълняващият орган може да реши да не признае или да не изпълни акт за конфискация само ако:

а) изпълнението на акта за конфискация би противоречало на принципа ne bis in idem;

б) съгласно правото на изпълняващата държава е налице привилегия или имунитет, която или който би възпрепятствал/а конфискацията на съответното имущество, или са налице правила относно определянето или ограничаването на наказателната отговорност, които се отнасят до свободата на печата или свободата на изразяване в други медии, които възпрепятстват изпълнението на акта за конфискация;

в) удостоверението за конфискация е непълно или явно неточно и не е било попълнено след консултацията, посочена в параграф 2;

г) актът за конфискация е издаден във връзка с престъпление, извършено изцяло или отчасти извън територията на издаващата държава и изцяло или отчасти на територията на изпълняващата държава, и деянието, във връзка с което е издаден актът за конфискация, не съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава;

д) правата на засегнатите лица биха направили невъзможно, съгласно правото на изпълняващата държава, изпълнението на акта за конфискация, включително когато тази невъзможност е следствие от прилагането на правни средства за защита съгласно член 33;

е) в случай, попадащ в обхвата на член 3, параграф 2, деянието, във връзка с което е издаден актът за конфискация, не съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава; въпреки това, в случаите, които се отнасят до данъци или такси, или до мита или валутен обмен, признаването или изпълнението на акта за конфискация не може да бъде отказано на основание, че правото на изпълняващата държава не предвижда същия вид данък или такса или не съдържа същия тип правила по отношение на данъците и таксите или същия тип мита и валутен обмен като правото на издаващата държава;

ж) съгласно удостоверението за конфискация лицето, срещу което е издаден актът за конфискация, не се е явило лично на съдебния процес, в резултат на който е издаден актът за конфискация във връзка с окончателна присъда, освен ако в удостоверението за конфискация е посочено, че в съответствие с допълнителни процесуални изисквания, предвидени в правото на издаващата държава, лицето:

i) е било своевременно призовано лично и по този начин е било уведомено за определените дата и място на съдебния процес, довел до акта за конфискация, или чрез други средства действително е получило официална информация относно определените дата и място на процеса, така че е било безспорно установено, че лицето е знаело за насрочения съдебен процес, и е било своевременно уведомено за възможността за издаване на акт за конфискация, ако не се яви на съдебния процес;

ii) след като е било уведомено за насрочения съдебен процес, е упълномощило адвокат, посочен от заинтересованото лице или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес и действително е било защитавано от този адвокат на процеса; или

iii)

след като актът за конфискация му е бил връчен и е било изрично уведомено за правото на ново разглеждане или на обжалване, в което лицето би имало право да участва и което би позволило преразглеждане на делото по същество, включително и с представяне на нови доказателства, и което би могло да доведе до отмяна на първоначалния акт за конфискация, изрично е заявило, че не оспорва акта за конфискация; или не е поискало ново разглеждане на делото или не е обжалвало в предвидения срок;

з) в извънредни ситуации, когато има сериозни основания да се счита, на базата на конкретни и обективни доказателства, че изпълнението на акта за конфискация, поради конкретните обстоятелства по случая, би довело до явно нарушение на относимо основно право, предвидено в Хартата, и по-специално правото на ефективни правни средства за защита, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита.

2. Във всеки един от случаите, посочени в параграф 1, преди да вземе решение да не признае или да не изпълни акта за конфискация, било то изцяло или отчасти, изпълняващият орган провежда чрез подходящи средства консултации с издаващия орган и, когато е уместно, изисква от издаващия орган да предостави необходимата информация без забавяне.

3. Всяко решение актът за конфискация да не бъде признат или да не бъде изпълнен се взема незабавно и веднага се съобщава на издаващия орган.

Член 20

Срокове за признаване и изпълнение на актове за конфискация

1. Изпълняващият орган взема решението относно признаването и изпълнението на акта за конфискация без забавяне и, без да се засяга параграф 4, не по-късно от 45 дни след като е получил удостоверението за конфискация.

2. Изпълняващият орган незабавно съобщава на издаващия орган решението относно признаването и изпълнението на акта за конфискация.

3. Освен ако не са налице основания за отлагане по член 21, изпълняващият орган предприема конкретни мерки, необходими за изпълнение на акта за конфискация без забавяне и най-малко със същата бързина и степен на приоритет, както при сходен национален случай.

4. Когато в определен случай не е възможно да бъде спазен посоченият в параграф 1 срок, изпълняващият орган уведомява издаващия орган без забавяне, чрез всички налични средства, като посочва причините, поради които не е било възможно да бъде спазен този срок, и провежда консултации с издаващия орган за подходящите срокове за признаването и изпълнението на акта за конфискация.

5. Изтичането на посочения в параграф 1 срок не освобождава изпълняващия орган от задължението му да вземе решение относно признаването и изпълнението на акт за конфискация и да изпълни това решение без забавяне.

Член 21

Отлагане на изпълнението на актове за конфискация

1. Изпълняващият орган може да отложи признаването или изпълнението на акт за конфискация, изпратен в съответствие с член 14, ако:

а) неговото изпълнение може да навреди на текущо наказателно разследване, като в този случай изпълнението на акта за конфискация може да бъде отложено до момента, който изпълняващият орган счита за подходящ;

б) във връзка с акт за конфискация на парична сума смята, че съществува риск общата сума, получена в резултат на изпълнението на този акт за конфискация, да превиши значително посочената в акта за конфискация сума поради едновременно изпълнение на акта за конфискация в повече от една държава членка;

в) имуществото вече е предмет на висящо производство за конфискация в изпълняващата държава; или

г) се прилагат правни средства за защита, съгласно посоченото в член 33.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 18, параграф 5, за времето на отлагането на изпълнението на акт за конфискация, компетентният орган на изпълняващата държава предприема всички мерки, които би предприел при сходен национален случай с цел предотвратяване на загубата на имуществото за целите на изпълнението на акта за конфискация.

3. Изпълняващият орган незабавно съобщава на издаващия орган за отлагането на изпълнението на акта за конфискация, като посочва основанията за отлагането и, когато е възможно, очакваната продължителност на отлагането.

4. Веднага след като отпаднат основанията за отлагане, изпълняващият орган предприема незабавно мерките, необходими за изпълнение на акта за конфискация, и уведомява за това издаващия орган.

Член 22

Невъзможност за изпълнение на акт за конфискация

1. Когато изпълняващият орган счете, че акт за конфискация е невъзможно да бъде изпълнен, той уведомява издаващия орган за това без забавяне.

2. Преди да уведоми издаващия орган в съответствие с параграф 1, изпълняващият орган се консултира с издаващия орган, когато е приложимо, като се вземат под внимание и възможностите, предвидени в член 18, параграф 2 или 3.

3. Неизпълнението на акт за конфискация съгласно настоящия член може да бъде оправдано само когато имуществото:

а) вече е конфискувано;

б) липсва;

в) е било унищожено;

г) не може да бъде открито на мястото, посочено в удостоверението за конфискация; или

д) не може да бъде открито, защото местонахождението на имуществото не е било посочено достатъчно точно, въпреки консултациите по параграф 2.

4. В случаите по параграф 3, букви б), г) и д), когато впоследствие изпълняващият орган получи информация, която му позволява да установи местонахождението на имуществото, той може да изпълни акта за конфискация, без да е необходимо изпращането на ново удостоверение за конфискация, при условие че изпълняващият орган, преди да изпълни акта за конфискация, е получил потвърждение от издаващия орган, че актът за конфискация все още е в сила.

5. Независимо от разпоредбите на параграф 3, когато издаващият орган е посочил, че имущество с еквивалентна стойност може да бъде конфискувано, изпълняващият орган не е задължен да изпълни акта за конфискация, ако възникне едно от обстоятелствата, предвидени в параграф 3 и не съществува имущество с еквивалентна стойност, което да може да бъде конфискувано.

Член 23

Право, уреждащо изпълнението

1. По отношение на изпълнението на акта за обезпечаване или на акта за конфискация се прилага правото на изпълняващата държава и само нейните органи са компетентни да вземат решение относно процедурите за неговото изпълнение и да определят всички мерки, свързани с тях.

2. Акт за обезпечаване или акт за конфискация, издаден срещу юридическо лице, се изпълнява дори когато изпълняващата държава не признава принципа на наказателна отговорност на юридическите лица.

3. Независимо от разпоредбите на член 18, параграфи 2 и 3, изпълняващата държава не може да наложи алтернативни мерки на акта за обезпечаване, изпратен съгласно член 4, или на акта за конфискация, изпратен съгласно член 14, без съгласието на издаващата държава.

Член 24

Уведомяване относно компетентните органи

1. До 19 декември 2020 г. всяка държава членка уведомява Комисията кой орган или органи, съгласно определението в член 2, точки 8 и 9, са компетентни в съответствие с нейното право в случаите, когато тази държава членка съответно е издаваща държава или изпълняваща държава.

2. Когато е необходимо поради структурата на нейната вътрешна правна система, всяка държава членка може да определи един или няколко централни органа, които да отговарят за административното изпращане и получаване на удостоверенията за обезпечаване и удостоверенията за конфискация, както и за подпомагане на компетентните ѝ органи. Всяка държава членка уведомява Комисията за органа, който е определила.

3. Комисията осигурява достъп до получената съгласно настоящия член информация на всички държави членки и на Европейската съдебна мрежа.

Член 25

Средства за комуникация

1. Когато е необходимо, издаващият орган и изпълняващият орган се консултират взаимно без забавяне, като използват всякакви подходящи средства за комуникация, за да се гарантира ефективното прилагане на настоящия регламент.

2. Всички комуникации, включително и онези, предназначени да се преодолеят трудности, свързани с изпращането или удостоверяването на автентичността на документ, необходим за изпълнението на акта за обезпечаване или акта за конфискация, се осъществяват пряко между издаващия орган и изпълняващия орган и, когато държавата членка е определила централен орган в съответствие с член 24, параграф 2, се извършват по целесъобразност с участието на този централен орган.

3. С изключение на комуникацията съгласно член 8, параграфи 2 и 4, член 9, параграф 5, член 19, параграф 2, член 20, параграф 4 и член 29, параграф 3, официалната комуникация съгласно настоящия регламент между издаващия орган и изпълняващия орган се извършва в съответствие с член 3 от Регламент (ЕС) 2023/2844 на Европейския парламент и на Съвета . 4. Когато държава членка е определила централен орган, параграф 3 се прилага и за официалната комуникация с централния орган на друга държава членка.

Член 26

Множество актове

1. Ако изпълняващият орган получи два или повече акта за обезпечаване или акта за конфискация, издадени от различни държави членки срещу едно и също лице и това лице не разполага с достатъчно имущество в изпълняващата държава за удовлетворяване на всички актове, или ако изпълняващият орган получи два или повече акта за обезпечаване или акта за конфискация по отношение на едно и също конкретно имущество, изпълняващият орган решава кой от актовете да изпълни в съответствие с правото на изпълняващата държава, без да се засяга възможността за отлагане на изпълнението на акт за конфискация в съответствие с член 21.

2. Когато взема решението си, изпълняващият орган по възможност отдава приоритет на интересите на пострадалите от престъпление. Той също така отчита всички други значими обстоятелства, включително:

а) дали върху имуществото вече е наложено обезпечение;

б) датите на съответните актове и датите на изпращането им;

в) тежестта на съответното престъпление; и

г) мястото на извършване на престъплението.

Член 27

Прекратяване на изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация

1. Когато актът за обезпечаване или актът за конфискация вече не може да бъде изпълнен или вече не е в сила, издаващият орган без забавяне оттегля акта за обезпечаване или акта за конфискация.

2. Издаващият орган незабавно уведомява изпълняващия орган за оттеглянето на акт за обезпечаване или на акт за конфискация, както и за всяко решение или мярка, чиято последица е оттеглянето на акт за обезпечаване или на акт за конфискация.

3. В случай че изпълнението все още не е приключило, изпълняващият орган прекратява изпълнението на акта за обезпечаване или на акта за конфискация веднага след уведомяването му от издаващия орган в съответствие с параграф 2. Изпълняващият орган изпраща своевременно на издаващата държава потвърждение за прекратяването.

Член 28

Управление и разпореждане с обезпечено и конфискувано имущество

1. Управлението на обезпечено и конфискувано имущество се урежда от правото на изпълняващата държава.

2. Изпълняващата държава управлява обезпеченото или конфискуваното имущество с цел да се предотврати обезценяването му. За тази цел изпълняващата държава може да продаде или да прехвърли обезпеченото имущество, като взема предвид член 10 от Директива 2014/42/ЕС.

3. Обезпеченото имущество и паричната сума, получени след продажбата на такова имущество в съответствие с параграф 2, остават в изпълняващата държава до изпращането на удостоверение за конфискация и изпълнението на акта за конфискация, без да се засяга възможността за връщане на имуществото съгласно член 29.

4. Изпълняващата държава не е задължена да продаде или върне конкретни имущества, посочени в акт за конфискация, когато тези имущества представляват паметник на културата съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета . Настоящият регламент не засяга задължението за връщане на паметници на културата по силата на посочената директива.

Член 29

Връщане на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление

1. Когато издаващият орган или друг компетентен орган на издаващата държава е издал решение за връщане на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление съгласно своето национално право, издаващият орган включва информация относно това решение в удостоверението за обезпечаване или съобщава информацията за това решение на изпълняващия орган на по-късен етап.

2. Когато изпълняващият орган е бил информиран за решение за връщане на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление съгласно параграф 1, той предприема необходимите мерки, за да гарантира, че когато съответното имущество бъде обезпечено, то се връща възможно най-бързо на пострадалия от престъпление в съответствие с процедурните правила на изпълняващата държава, ако е необходимо посредством издаващата държава, при условие че:

а) правото на собственост на пострадалия от престъпление върху имуществото не се оспорва;

б) имуществото не е необходимо като доказателство в наказателно производство в изпълняващата държава; и

в) правата на заинтересованите лица не са засегнати.

Изпълняващият орган уведомява издаващия орган в случаите, когато имуществото се прехвърля директно на пострадалия от престъпление.

3. Когато изпълняващият орган счита, че условията по параграф 2 не са изпълнени, той се консултира без забавяне с издаващия орган по всеки подходящ начин с оглед на намирането на решение. Ако не може да бъде намерено решение, изпълняващият орган може да реши да не връща обезпеченото имущество на пострадалия от престъпление.

Член 30

Разпореждане с конфискувано имущество или с парична сума, получена след продажбата на такова имущество

1. Когато издаващият орган или друг компетентен орган на издаващата държава е издал решение съгласно своето национално право за връщане на конфискувано имущество на пострадалия от престъпление или за обезщетяване на пострадалия от престъпление, издаващият орган включва информация относно това решение в удостоверението за конфискация или съобщава информацията за това решение на изпълняващия орган на по-късен етап.

2. Когато изпълняващият орган е бил информиран за решение за връщане на конфискувано имущество на пострадалия от престъпление съгласно параграф 1, той предприема необходимите мерки, за да гарантира, че когато съответното имущество бъде конфискувано, то се връща възможно най-бързо на пострадалия от престъпление, ако е необходимо посредством издаващата държава. Изпълняващият орган уведомява издаващия орган в случаите, когато имуществото се прехвърля директно на пострадалия от престъпление.

3. Когато не е възможно изпълняващият орган да върне имуществото на пострадалия от престъпление в съответствие с параграф 2, но е получена парична сума в резултат на изпълнението на акт за конфискация във връзка с това имущество, съответната парична сума се превежда на пострадалия от престъпление за целите на връщането, ако е необходимо посредством издаващата държава. Изпълняващият орган уведомява издаващия орган в случаите, когато паричната сума се превежда директно на пострадалия от престъпление. Разпореждането с всяко останало имущество се извършва в съответствие с параграф 7.

4. Когато изпълняващият орган е бил информиран за решение за обезщетяване на пострадалия от престъпление, както е посочено в параграф 1, и е получена парична сума в резултат на изпълнението на акт за конфискация, съответната парична сума, доколкото не надхвърля сумата, посочена в удостоверението, се превежда на пострадалия от престъпление за целите на обезщетяването, ако е необходимо посредством издаващата държава. Изпълняващият орган уведомява издаващия орган в случаите, когато паричната сума се превежда директно на пострадалия от престъпление. Разпореждането с всяко останало имущество се извършва в съответствие с параграф 7.

5. Когато в издаващата държава има висящо производство за връщане на имуществото или за обезщетяване на пострадалия от престъпление, издаващият орган уведомява изпълняващия орган за това. Изпълняващата държава не се разпорежда с конфискуваното имущество, докато изпълняващият орган не бъде информиран за решението за връщане на имущество или за обезщетяване на пострадалия от престъпление дори в случаи, когато актът за конфискация вече е изпълнен.

6. Без да се засягат параграфи 1—5, разпореждането с имущество, различно от пари, което е получено в резултат на изпълнението на акта за конфискация, се извършва в съответствие със следните правила:

а) имуществото може да бъде продадено, като в този случай разпореждането с постъпленията от продажбата се извършва в съответствие с параграф 7;

б) имуществото може да бъде прехвърлено на издаващата държава, в случай че актът за конфискация обхваща парична сума, ако издаващият орган е дал своето съгласие за прехвърляне на имуществото на издаващата държава;

в) при условията на буква г), ако прилагането на буква а) или буква б) не е възможно, разпореждането с имуществото може да бъде извършено по друг начин в съответствие с правото на изпълняващата държава; или

г) имуществото може да се използва в обществен интерес или за социални цели в изпълняващата държава в съответствие с нейното право, при условие че издаващата държава е дала своето съгласие.

7. Освен ако актът за конфискация е придружен от решение за връщане на имущество на пострадалия от престъпление или за обезщетяване на пострадалия от престъпление в съответствие с параграфи 1—5, или освен ако между участващите държави членки е договорено друго, изпълняващата държава се разпорежда с паричната сума, получена в резултат на изпълнението на акт за конфискация, както следва:

а) ако сумата, получена в резултат на изпълнението на акта за конфискация, е равна на или е по-малка от 10 000евро, тя остава за изпълняващата държава; или

б) ако сумата, получена в резултат на изпълнението на акта за конфискация, надвишава 10 000евро, 50 % от нея се превеждат от изпълняващата държава на издаващата държава.

Член 31

Разходи

1. Всяка държава членка поема собствените си разходи, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, без да се засягат разпоредбите, свързани с разпореждането с конфискувано имущество, посочени в член 28.

2. Изпълняващият орган може да изпрати предложение до издаващия орган за поделяне на разходите преди или след изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация, когато може да се предположи, че изпълнението на акта би довело до големи или извънредни разходи.

Такива предложения се придружават от подробен отчет на разходите, понесени от изпълняващия орган. След изпращането на предложението издаващият орган и изпълняващият орган се консултират помежду си. Когато е целесъобразно, Евроюст може да съдейства при провеждането на тези консултации.

Консултациите, или поне резултатът от тях, се записват.

Член 32

Задължение за информиране на засегнатите лица

1. Без да се засягат разпоредбите на член 11, след изпълнението на акт за обезпечаване или след решение за признаване и изпълнение на акт за конфискация изпълняващият орган, доколкото е възможно, информира без забавяне засегнатите лица, които са му известни, за съответното изпълнение и решение, в съответствие с процедурите по националното право.

2. В информацията, която трябва да бъде предоставена в съответствие с параграф 1, се посочват наименованието на издаващия орган и съществуващите правни средства за защита съгласно правото на изпълняващата държава. В информацията се посочват също, поне накратко, и мотивите на акта.

3. Когато е целесъобразно, изпълняващият орган може да се обърне към издаващия орган за съдействие при изпълнението на задачите, посочени в параграф 1.

Член 33

Правни средства за защита в изпълняващата държава срещу признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация

1. Засегнатите лица имат право на ефективни правни средства за защита в изпълняващата държава срещу решението за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване съгласно член 7 и актове за конфискация съгласно член 18. Позоваването на правото на правни средства за защита се прави пред съд в изпълняващата държава в съответствие с нейното право. По отношение на актовете за конфискация позоваването на правни средства за защита може да доведе до спиране на изпълнението, когато това е предвидено от правото на изпълняващата държава.

2. Основанията по същество за издаване на акта за обезпечаване или акта за конфискация не подлежат на оспорване пред съд в изпълняващата държава.

3. Компетентният орган на издаващата държава се уведомява за всяко позоваване на правни средства за защита, направено в съответствие с параграф 1.

4. Настоящият член не засяга прилагането в издаващата държава на гаранциите и правните средства за защита в съответствие с член 8 от Директива 2014/42/ЕС.

Член 34

Възстановяване на суми

1. Когато съгласно своето право изпълняващата държава отговаря за вреди, причинени на засегнато лице вследствие на изпълнението на акт за обезпечаване, изпратен ѝ съгласно член 4 или акт за конфискация, изпратен ѝ съгласно член 14, издаващата държава възстановява на изпълняващата държава всички обезщетения за вреди, изплатени на засегнатото лице. Въпреки това, ако издаващата държава може да докаже на изпълняващата държава, че вредата или част от нея се дължи изключително на поведението на изпълняващата държава, издаващата държава и изпълняващата държава се договарят помежду си за сумата, която да бъде възстановена.

2. Параграф 1 не засяга правото на държавите членки относно искове на физически или юридически лица за обезщетяване на вреди.

Член 35

Статистика

1. Държавите членки редовно събират подробни статистически данни от съответните органи. Те поддържат тези статистически данни и ежегодно ги изпращат на Комисията. Тези статистически данни включват, в допълнение към информацията, посочена в член 11, параграф 2 от Директива 2014/42/ЕС, броя на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, получени от държава членка от страна на други държави членки които са признати и изпълнени, и чието признаване и изпълнение е било отказано.

2. Всяка година държавите членки изпращат на Комисията и следните статистически данни, когато са налични на централно равнище в съответната държава членка:

а) броя на случаите, при които пострадалият от престъпление е бил обезщетен или му е било върнато имуществото, получено от изпълнението на акт за конфискация в съответствие с настоящия регламент; и

б) средната продължителност на изпълнението на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация съгласно настоящия регламент.

Член 36

Изменения на удостоверението и формуляра

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 37 във връзка с изменения на удостоверенията, предвидени в приложения I и II. Тези изменения са в съответствие с настоящия регламент и не го засягат.

Член 37

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 36, се предоставя на Комисията за неопределен срок от 19 декември 2020 г.

3. Делегирането на правомощието, посочено в член 36, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията съобщава акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 36, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след съобщаването на същия акт на Европейския парламент и Съвета относно акта или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 38

Докладване и преглед

До 20 декември 2025 г. и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на настоящия регламент, включително относно:

а)възможността държавите членки да представят и оттеглят декларации по член 4, параграф 2 и член 14, параграф 2;

б)взаимовръзката между зачитането на основните права и взаимното признаване на актове за обезпечаване и актове за конфискация;

в)прилагането на членове 28, 29 и 30 във връзка с управлението и разпореждането с обезпечено и конфискувано имущество, връщането на имущество на пострадалите от престъпление и обезщетяването на пострадалите от престъпление.

Член 39

Замяна

Настоящият регламент заменя разпоредбите на Рамково решение 2003/577/ПВР относно налагането на обезпечение върху имущество в отношенията между държавите членки, обвързани от настоящия регламент, считано от 19 декември 2020 г.

Настоящият регламент заменя Рамково решение 2006/783/ПВР в отношенията между държавите членки, обвързани от настоящия регламент, считано от 19 декември 2020 г.

За държавите членки, обвързани от настоящия регламент, позоваванията на Рамково решение 2003/577/ПВР относно налагането на обезпечение върху имущество и позоваванията на Рамково решение 2006/783/ПВР се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 40

Преходни разпоредби

1. Настоящият регламент се прилага за удостоверенията за обезпечаване и удостоверенията за конфискация, изпратени на или след 19 декември 2020 г.

2. Удостоверения за обезпечаване и удостоверенията за конфискация, изпратени преди 19 декември 2020 г., продължават да се уреждат от рамкови решения 2003/577/ПВР и 2006/783/ПВР в отношенията между държавите членки, които са обвързани от настоящия регламент, до окончателното изпълнение на акта за обезпечаване или акта за конфискация.

Член 41

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 19 декември 2020 г.

При все това член 24 се прилага от 18 декември 2018 г.