(32) Съгласно правото на Съюза търговците по принцип са свободни да решават кои платежни средства желаят да приемат. В съответствие с Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета (14) и с Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (15) търговците, които приемат платежни инструменти, свързани с карти от конкретна марка и категория, не са задължени да приемат платежни инструменти, свързани с карти от същата категория, но от друга марка, или карти от същата марка, но от друга категория. Също така търговците, които приемат дебитни карти от определена марка, не са задължени да приемат кредитни карти от същата марка, или ако приемат потребителски кредитни карти от определена марка, да приемат и корпоративни кредитни карти от същата марка. Също така търговец, който ползва услуги по иницииране на плащане съгласно определението в Директива (ЕС) 2015/2366, няма задължение да приеме плащането, ако за това се изисква сключване на нов договор или изменение на съществуващ договор с доставчика на услугата по иницииране на плащане. Все пак, след като веднъж е направен този избор, търговците не следва да дискриминират клиентите в Съюза, като отказват определени сделки или като по друг начин прилагат определени различни условия за плащане във връзка с тези сделки по причини, свързани с гражданството, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите. В този конкретен контекст такова необосновано различно третиране по причини, свързани с мястото на платежната сметка, мястото на установяване на доставчика на платежната услуга или мястото на издаване на платежния инструмент в рамките на Съюза, следва по същия начин да бъде изрично забранено. Допълнително следва да се припомни, че с Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (16) вече е забранено на всички получатели на плащания, включително търговци, да изискват банковите сметки да бъдат в определена държава членка, за да бъде прието плащане в евро. Търговецът следва да запази правото си да начислява недискриминационни такси за използването на платежен инструмент съгласно правото на Съюза. Освен това посоченото право е предмет на ограниченията, въведени от държавите членки съгласно член 62, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/2366.