Член 28

Отказ за допускане за свободно обращение

1. Когато органите за надзор на пазара стигнат до заключение, че даден продукт представлява сериозен риск, те предприемат мерки с цел забрана на пускането на продукта на пазара и изискват от органите, определени съгласно член 25, параграф 1, да не го допускат за свободно обращение. Те изискват също така от посочените органи да посочат следния текст в митническата информационна система и когато е уместно, върху търговската фактура, придружаваща продукта, и във всеки друг съответен придружаващ документ:

„Опасен продукт – допускането за свободно обращение не е разрешено – Регламент (ЕС) 2019/1020“.

Органите за надзор на пазара незабавно въвеждат тази информация в информационната и комуникационна система, посочена в член 34.

2. Когато органите за надзор на пазара стигнат до заключение, че даден продукт не може да бъде пуснат на пазара, тъй като не е в съответствие с изискванията на приложимото по отношение на него право на Съюза, те предприемат мерки с цел забрана на пускането на продукта на пазара и изискват от органите, определени съгласно член 25, параграф 1, да не го допускат за свободно обращение. Те изискват също така от посочените органи да посочат следния текст в митническата информационна система и когато е уместно, върху търговската фактура, придружаваща продукта, и във всеки друг съответен придружаващ документ:

„Продукт, несъответстващ на изискванията – допускането за свободно обращение не е разрешено – Регламент (ЕС) 2019/1020“.

Органите за надзор на пазара незабавно въвеждат тази информация в информационната и комуникационна система, посочена в член 34.

3. Когато посоченият в параграфи 1 или 2 продукт впоследствие е деклариран за митнически режим, различен от допускане за свободно обращение, и при условие че органите за надзор на пазара не възразяват, текстовете, изисквани съгласно параграф 1 или 2, също се добавят при същите условия, като изискваните в параграф 1 или 2, в документите, използвани във връзка с този режим.

4. Органите, определени съгласно член 25, параграф 1, могат да унищожат или по друг начин да направят неизползваем даден продукт, представляващ риск за здравето и безопасността на крайните ползватели, когато въпросният орган счете това за необходимо и пропорционално. Разходите за такава мярка се поемат от физическото или юридическото лице, декларирало продукта за свободно обращение.

Прилагат се съответно членове 197 и 198 от Регламент (ЕС) № 952/2013.