(101) За да изпълнява правилно своите задачи в областта на връщането, включително като подпомага държавите членки при правилното провеждане на процедурите за връщане и успешното изпълнение на решенията за връщане, както и за да улеснява операциите по връщане, може да е необходимо Агенцията да предава на трети държави личните данни на подлежащи на връщане лица. В много случаи Комисията не е приела решения относно адекватното ниво на защита по отношение на третите държави на връщане съгласно член 45 от Регламент (ЕС) 2016/679 или член 36 от Директива (ЕС) 2016/680 и тези държави не са сключили или не възнамеряват да сключат споразумение за обратно приемане със Съюза или да осигурят по друг начин подходящи гаранции по смисъла на член 48 от Регламент (ЕС) 2018/1725 или по смисъла на националните разпоредби, с които се транспонира член 37 от Директива (ЕС) 2016/680. Въпреки това, независимо от значителните усилия на Съюза да си сътрудничи с основните държави на произход на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, които подлежат на задължение за връщане, невинаги е възможно да се гарантира системното спазване от страна на такива трети държави на задължението, установено от международното право, да приемат обратно собствените си граждани. Споразуменията за обратно приемане, които са сключени или по които се водят преговори от Съюза или държавите членки и които осигуряват подходящи гаранции за личните данни, обхващат ограничен брой такива трети държави. Когато все още няма такива споразумения, Агенцията следва да предава лични данни за целите на улесняване на операциите на Съюза по връщане, при условие че са изпълнени условията, определени в член 50, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2018/1725.