Член 21

Национални координационни центрове

1.Всяка държава членка определя, управлява и поддържа национален координационен център, който координира и обменя информация между всички органи, които отговарят за контрола на външните граници на национално равнище, както и с други национални координационни центрове и с Агенцията. Всяка държава членка уведомява Комисията за създаването на своя национален координационен център, а Комисията незабавно информира останалите държави членки и Агенцията за това.

2.Без да се засяга член 13 и в рамката на Eurosur, националният координационен център е единственото звено за контакт за целите на обмена на информация и на сътрудничеството с другите национални координационни центрове и с Агенцията.

3.Националният координационен център:

а) осигурява своевременните обмен на информация и сътрудничество между всички национални органи, които отговарят за контрола на външните граници на национално ниво, както и с други национални координационни центрове и с Агенцията;

б) осигурява своевременния обмен на информация с органите на национално равнище, компетентни в областта на издирването и спасяването, правоприлагането, убежището и имиграцията, и управлява разпространението на съответната информация на национално равнище;

в) допринася за ефикасното и ефективно управление на ресурсите и персонала;

г) създава и поддържа националните картини на състоянието в съответствие с член 25;

д) подпомага координирането, планирането и упражняването на националния граничен контрол;

е) координира националните системи за граничен контрол в съответствие с националното право;

ж) допринася за редовното измерване на резултатите от националния граничен контрол за целите на настоящия регламент;

з) координира оперативните мерки с други държави членки и трети държави, без това да засяга компетентността на Агенцията и на останалите държави членки;

и) обменя съответната информация със служителите за връзка по въпросите на имиграцията на своята държава членка, когато има определени такива, чрез подходящи структури, създадени на национално равнище, с цел принос към европейската картина на състоянието и подкрепа на операциите за граничен контрол;

й) под надзора на компетентните национални органи допринася за осигуреността на информацията на националните информационни системи и информационните системи на Агенцията.

4.Държавите членки могат да възложат на регионални, местни, функционални или други органи, които са в състояние да вземат оперативни решения, да осигурят осведомеността за състоянието и способността за реагиране в техните съответни области на компетентност, включително задачите и правомощията, изброени в параграф 3, букви в), д) и е).

5.Решението на държава членка за възлагане на задачи в съответствие с параграф 4 не засяга възможността националният координационен център да сътрудничи и да обменя информация с други национални координационни центрове и с Агенцията.

6.В предварително определени случаи, установени на национално равнище, даден национален координационен център може да оправомощи орган, посочен в параграф 4, да осъществява комуникация и да обменя информация с регионалните органи или с националния координационен център на друга държава членка или с компетентните органи на трета държава, при условие че този оправомощен орган редовно информира своя национален координационен център относно подобна комуникация и обмен на информация.

7.Националният координационен център функционира двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.