Член 35

Реакция в зависимост от степените на въздействие

1.Държавите членки гарантират, че граничният контрол на участъците от външните граници съответства на определените степени на въздействие, както следва:

а) когато за участък от външната граница е определена ниска степен на въздействие, националните органи, които отговарят за контрола на външните граници, организират редовен граничен контрол въз основа на анализ на риска и осигуряват наличието на достатъчно персонал и ресурси за този участък от границата;

б) когато за участък от външната граница е определена средна степен на въздействие, националните органи, които отговарят за контрола на външните граници, в допълнение към мерките, предприети съгласно буква а) от настоящия параграф, осигуряват предприемането на подходящи мерки за граничен контрол в този участък от границата; при предприемането на тези мерки за граничен контрол се уведомява съответно националният координационен център; националният координационен център координира всяка подкрепа, предоставена в съответствие с член 21, параграф 3;

в) когато за участък от външната граница е определена висока степен на въздействие, съответната държава членка, в допълнение към мерките, предприети съгласно буква б) от настоящия параграф, осигурява, чрез националния координационен център, необходимата подкрепа на националните органи, които действат в този участък от границата, и предприемането на засилени мерки за граничен контрол; тази държава членка може да поиска от Агенцията подкрепа, при спазване на условията за започване на съвместни операции или бърза гранична намеса, посочени в член 36;

г) когато за участък от външната граница е определена критична степен на въздействие, Агенцията уведомява Комисията за това; изпълнителният директор, в допълнение към мерките, предприети съгласно буква в) от настоящия параграф, отправя препоръка в съответствие с член 41, параграф 1, като взема предвид текущата подкрепа от Агенцията; съответната държава членка отговаря на препоръката в съответствие с член 41, параграф 2.

2.Националните координационни центрове редовно информират Агенцията за мерките, предприети на национално равнище съгласно параграф 1, букви в) и г).

3.Когато е определена средна, висока или критична степен на въздействие за участък от външната граница, който е съседен на участък от границата на друга държава членка или трета държава, с която има споразумения, договорености или регионални мрежи съгласно членове 72 и 73, националният координационен център се свързва с националния координационен център на съседната държава членка или с компетентния орган на съседната трета държава и се стреми да координира заедно с Агенцията необходимите трансгранични мерки.

4.Съвместно с държавите членки Агенцията оценява определянето на степените на въздействие и на съответните мерки, предприети на национално равнище и на равнището на Съюза. Тази оценка се използва за целите на оценката на уязвимостта, която се изготвя от Агенцията в съответствие с член 32.