Член 1

Предмет

1.Целта на настоящия регламент е да се укрепи функционирането на вътрешния пазар чрез подобряване на прилагането на принципа за взаимно признаване и чрез отстраняване на необоснованите пречки пред търговията.

2.С настоящия регламент се определят правила и процедури за прилагането от държавите членки на принципа за взаимно признаване — в отделни случаи — по отношение на стоки, предмет на член 34 от ДФЕС, които са законно предлагани на пазара в друга държава членка, като се имат предвид член 36 от ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

3.В настоящия регламент се предвижда и създаването и поддържането на звена за контакт относно продуктите в държавите членки, както и сътрудничество и обмен на информация в контекста на принципа за взаимно признаване.

Член 2

Приложно поле

1.Настоящият регламент се прилага за всякакъв тип стоки, включително селскостопански продукти по смисъла на член 38, параграф 1, втора алинея от ДФЕС, и за административни решения, които са приети или предстои да бъдат приети от компетентен орган на държава членка по местоназначение във връзка със стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, когато административното решение отговаря на следните критерии:

а) основанието за административното решение е национално техническо правило, приложимо в държавата членка по местоназначение; и

б) прекият или косвен ефект от административното решение е ограничаването или отказът на достъп до пазара на държавата членка по местоназначение.

Административните решения включват всяка административна стъпка, която се основава на национално техническо правило и чийто правен ефект е същият или по същество същият като посочения в буква б).

2.За целите на настоящия регламент „национално техническо правило“ означава всяка разпоредба на закон, подзаконов нормативен акт или друга административна разпоредба в държава членка, която има следните характеристики:

а) обхваща стоки или аспекти на стоките, които не са предмет на хармонизация на равнището на Съюза;

б) забранява предоставянето на пазара на държавата членка на стоки или на стоки от даден тип или прави спазването на тази разпоредба задължително de facto или de jure, когато стоки или стоки от даден тип се предоставят на същия пазар; и

в) с нея се извършва поне едно от следните:

i) определят се характеристиките, които стоките или стоките от даден тип трябва да имат, като техните нива на качество, експлоатационни характеристики или безопасност, или техните размери, включително изисквания по отношение на тези стоки, касаещи името, под което се продават, терминологията, символите, изпитванията и методите за изпитване, опаковката, маркировката или етикетирането и процедурите за оценяване на съответствието;

ii) с цел защита на потребителите или опазване на околната среда на стоките или на стоките от даден тип се налагат други изисквания, които влияят върху жизнения цикъл на стоките след предоставянето им на пазара на посочената държава членка, като условия за употреба, рециклиране, повторна употреба или извеждане от употреба, когато тези условия могат съществено да повлияят на състава или естеството на тези стоки или на предоставянето им на пазара в посочената държава членка.

3.Параграф 2, буква в), подточка i) от настоящия член обхваща също така производствените методи и процеси, използвани по отношение на селскостопански продукти, както е посочено в член 38, параграф 1, втора алинея от ДФЕС, и по отношение на продукти, предназначени за консумация от хора или животни, както и производствените методи и процеси, отнасящи се до други продукти, когато те имат отражение върху техните характеристики.

4.Процедурата за предварително разрешение сама по себе си не представлява национално техническо правило за целите на настоящия регламент, но решението да бъде отказано предварително разрешение въз основа на национално техническо правило се счита за административно решение, към което се прилага настоящият регламент, ако това решение отговаря на другите изисквания на параграф 1, алинея първа.

5.Настоящият регламент не се прилага за:

а) решения с правораздавателен характер, постановени от националните съдилища или арбитражни съдилища;

б) решения с правораздавателен характер, постановени от правоприлагащи органи в хода на разследването или преследването на престъпление по отношение на терминологията, символите или други съществени позовавания на противоконституционни или престъпни организации или престъпления с расистки, дискриминационен или ксенофобски характер.

6.Членове 5 и 6 не засягат прилагането на следните разпоредби:

а) член 8, параграф 1, букви б)—е) и параграф 3 от Директива 2001/95/ЕО;

б) член 50, параграф 3, буква а) и член 54 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

в) член 90 от Регламент (ЕС) № 1306/2013; и

г) член 138 от Регламент (ЕС) 2017/625.

7.Настоящият регламент не засяга задължението съгласно Директива (ЕС) 2015/1535 проектите на национални технически регламенти да се нотифицират на Комисията и на държавите членки преди тяхното приемане.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1) „законно предлагани на пазара в друга държава членка“ означава, че стоките или стоки от този тип съответстват на относимите правила, прилагани в тази държава членка, или не са обхванати от такива правила в тази държава членка и се предоставят на крайните ползватели в тази държава членка;

2) „предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на стоки за дистрибуция, потребление или използване на пазара на територията на държава членка в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

3) „ограничаване на достъпа до пазара“ означава налагане на условия, които трябва да бъдат изпълнени, преди стоките да могат да бъдат предоставяни на пазара в държавата членка по местоназначение, или условия за оставянето на стоките на посочения пазар, като и в двата случая се изисква промяна на една или няколко характеристики на стоките, както е посочено в член 2, параграф 2, буква в), подточка i), или се изисква извършване на допълнителни изпитвания;

4) „отказ на достъп до пазара“ означава което и да е от следните:

а) забрана за предоставянето на стоките на пазара в държавата членка по местоназначение или за оставането им на посочения пазар; или

б) изискване за изтегляне или изземване на стоките от посочения пазар;

5) „изтегляне“ означава всяка мярка, целяща да се предотврати предоставянето на пазара на стоки, които са във веригата на доставка;

6) „изземване“ означава всяка мярка, целяща връщането на стоки, които вече са били предоставени на крайния ползвател;

7) „процедура за предварително разрешение“ означава административна процедура съгласно правото на държава членка, при която от компетентния орган на тази държава членка се изисква, въз основа на заявление от икономически оператор, да даде официално одобрение, преди стоките да могат да се предоставят на пазара на посочената държава членка;

8) „производител“ означава:

а) всяко физическо или юридическо лице, което произвежда стоки или възлага проектирането или производството им, или произвежда стоки, които не са получени в резултат на производствен процес, включително селскостопански продукти, и ги предлага на пазара с името на това лице или търговска марка,

б) всяко физическо или юридическо лице, което променя стоки, законно предлагани на пазара в държава членка, по такъв начин, че съответствието с относимите правила, приложими в тази държава членка, би могло да бъде засегнато, или

в) всяко друго физическо или юридическо лице, което, като поставя своето име, търговска марка или друг отличителен знак върху стоките или в придружаващите ги документи, се представя за техен производител;

9) „упълномощен представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в рамките на Съюза, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с предоставянето на стоките на въпросния пазар;

10) „вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в рамките на Съюза, което предоставя стоките от трета държава за първи път на пазара на Съюза;

11) „дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя стоките на пазара в държава членка;

12) „икономически оператор“ означава всяко едно от следните по отношение на стоките: производителят, упълномощеният представител, вносителят или дистрибуторът;

13) „краен ползвател“ означава всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или установено в Съюза, на което стоките са били предоставени или се предоставят било то като на потребител, извън всякаква търговска или стопанска дейност, занаят или професия, или като на професионален краен ползвател в процеса на неговите промишлени или професионални дейности;

14) „легитимни съображения от обществен интерес“ означава всяко от съображенията, определени в член 36 от ДФЕС, или други императивни съображения от обществен интерес;

15) „орган за оценяване на съответствието“ означава орган за оценяване на съответствието съгласно определението в член 2, точка 13 от Регламент (ЕО) № 765/2008.

Член 4

Декларация за взаимно признаване

1.Производителят на стоки или стоки от даден тип, които се предоставят или предстои да се предоставят на пазара в държавата членка по местоназначение, може да изготви доброволна декларация за законно предлагане на пазара на стоки за целите на взаимното признаване (наричана по-долу „декларация за взаимно признаване“), с която да удостовери пред компетентните органи на държавата членка по местоназначение, че стоките или стоки от този тип са законно предлагани на пазара в друга държава членка.

Производителят може да възложи на своя упълномощен представител да изготви декларацията за взаимно признаване от негово име.

Декларацията за взаимно признаване следва структурата, посочена в части I и II от приложението и съдържа цялата информация, посочена там.

Производителят или неговият упълномощен представител, когато е упълномощен за това, може да попълни в декларацията за взаимно признаване само информацията, посочена в част I от приложението. В такъв случай информацията, посочена в част II от приложението, се попълва от вносителя или от дистрибутора.

Друга възможност е двете части на декларацията за взаимно признаване да бъдат изготвени от вносителя или от дистрибутора, при условие че подписалото я лице може да представи доказателствата, посочени в член 5, параграф 4, буква а).

Декларацията за взаимно признаване се изготвя на един от официалните езици на Съюза. В случаите, когато този език не е езикът, изискван от държавата членка по местоназначение, икономическият оператор превежда декларацията за взаимно признаване на език, изискван от държавата членка по местоназначение.

2.Икономическите оператори, които подписват декларацията за взаимно признаване или част от нея, носят отговорност за съдържанието и точността на информацията, която те предоставят в декларацията за взаимно признаване, включително за точността на информацията, която превеждат. За целите на настоящия параграф икономическите оператори носят отговорност в съответствие с националните закони.

3.Икономическите оператори гарантират, че актуалността на декларацията за взаимно признаване се поддържа постоянно, така че да бъдат отразени евентуалните промени в информацията, предоставена от тях в декларацията за взаимно признаване.

4.Декларацията за взаимно признаване може да бъде предоставена на компетентния орган на държавата членка по местоназначение за целите на оценяването съгласно член 5. Тя може да бъде представена на хартия или чрез електронни средства или до нея може да бъде предоставен достъп онлайн в съответствие с изискванията на държавата членка по местоназначение.

5.Когато икономическите оператори предоставят достъп до декларацията за взаимно признаване онлайн, се прилагат следните условия:

а) типът или серията стоки, за които се отнася декларацията за взаимно признаване, могат лесно да бъдат идентифицирани; и

б) използваните технически средства позволяват лесна навигация и се контролират с цел да се гарантира наличието на декларацията за взаимно признаване и достъпът до нея.

6.Когато стоките, за които се предоставя декларация за взаимно признаване, са също предмет на законодателен акт на Съюза, изискващ ЕС декларация за съответствие, декларацията за взаимно признаване може да бъде приложена към ЕС декларацията за съответствие.

Член 5

Оценяване на стоки

1.Когато компетентен орган на държавата членка по местоназначение възнамерява да извърши оценяване на стоки, предмет на настоящия регламент, за да установи дали стоките или стоки от този тип са законно предлагани на пазара в друга държава членка и ако това е така, дали легитимните обществени интереси, обхванати от приложимото национално техническо правило на държавата членка по местоназначение, са адекватно защитени предвид характеристиките на въпросните стоки, той незабавно установява контакт със съответния икономически оператор.

2.Когато установи контакт със съответния икономически оператор, компетентният орган на държавата членка по местоназначение го информира за оценяването, като посочва стоките, предмет на това оценяване, и приложимото национално техническо правило или процедура за предварително разрешение. Компетентният орган на държавата членка по местоназначение информира икономическия оператор и за възможността да представи декларация за взаимно признаване в съответствие с член 4 за целите на това оценяване.

3.Икономическият оператор може да предоставя стоките на пазара в държавата членка по местоназначение, докато компетентният орган извършва оценяването по параграф 1 от настоящия член, и може да продължи тази дейност, освен ако икономическият оператор получи административно решение, с което се ограничава или отказва достъпът до пазара за тези стоки. Настоящият параграф не се прилага, когато оценяването се извършва в рамките на процедура за предварително разрешение или когато компетентният орган временно спре предоставянето на пазара на стоките, предмет на оценяването, в съответствие с член 6.

4.Ако на компетентен орган на държавата членка по местоназначение е предоставена декларация за взаимно признаване в съответствие член 4, тогава за целите на оценяването съгласно параграф 1 от настоящия член:

а) декларацията за взаимно признаване заедно с подкрепящите я доказателства, необходими за проверката на съдържащата се в нея информация, предоставена в отговор на искане на компетентния орган, се приемат от него като достатъчни, за да се докаже, че стоките са законно предлагани на пазара в друга държава членка; и

б) компетентният орган не изисква никаква друга информация или документация от никой икономически оператор, за да се докаже, че стоките са законно предлагани на пазара в друга държава членка.

5.Ако на компетентен орган на държавата членка по местоназначение не бъде предоставена декларация за взаимно признаване в съответствие с член 4, тогава за целите на оценяването съгласно параграф 1 от настоящия член компетентният орган има право да поиска от съответните икономически оператори да предоставят документация и информация, необходими за оценяването, относно следното:

а) характеристиките на въпросните стоки или тип стоки; и

б) законното предлагане на пазара на стоките в друга държава членка.

6.На съответния икономически оператор се дава срок най-малко 15 работни дни след искането на компетентния орган на държавата членка по местоназначение, в който да представи документите и информацията по параграф 4, буква а) или по параграф 5, или да представи евентуални аргументи или коментари.

7.За целите на оценяването съгласно параграф 1 от настоящия член, компетентният орган на държавата членка по местоназначение може в съответствие с член 10, параграф 3 да установи контакт с компетентните органи или звената за контакт относно продуктите в държавата членка, в която икономически оператор твърди, че законно е предлагал на пазара стоките си, ако е необходимо компетентният орган да провери дадена информация, предоставена от икономическия оператор.

8.При извършването на оценяването съгласно параграф 1 компетентните органи на държавите членки по местоназначение отчитат надлежно съдържанието на протоколите от изпитвания или на сертификатите, издадени от орган за оценяване на съответствието и предоставени от икономически оператор като част от оценяването. Компетентните органи на държавите членки по местоназначение нямат право да отказват да разгледат протоколи от изпитвания или сертификати, издадени от орган за оценяване на съответствието, акредитиран в съответната област на дейност по оценяване на съответствието съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008, на основания, свързани с компетентността на този орган.

9.Когато при приключване на оценяването съгласно параграф 1 от настоящия член компетентният орган на държавата членка по местоназначение вземе административно решение по отношение на стоките, които е оценил, той съобщава това административно решение незабавно на икономическия оператор, посочен в параграф 1 от настоящия член. Освен това компетентният орган съобщава административното решение на Комисията и другите държави членки не по-късно от 20 работни дни след като е взел решението. За тази цел той използва системата, посочена в член 11.

10.В административното решение, посочено в параграф 9, достатъчно подробно и мотивирано се посочват основанията за него, така че да се подпомогне оценяването на съответствието на административното решение с принципа за взаимно признаване и с изискванията на настоящия регламент.

11.Административното решение, посочено в параграф 9, съдържа по-специално следната информация:

а) националното техническо правило, на което се основава административното решение;

б) легитимните основания от обществен интерес, които оправдават прилагането на националното техническо правило, на което се основава административното решение;

в) разгледаните от компетентния орган на държавата членка по местоназначение технически или научни доказателства, включително, където е приложимо, всякакви значими промени в нивото на техническите познания, настъпили след влизането в сила на националното техническо правило;

г) резюме на аргументите, изложени от съответния икономически оператор, относими към оценяването съгласно параграф 1, ако такива са били представени;

д) доказателствата, сочещи, че административното решение е подходящо с оглед на постигането на преследваната цел и че не надхвърля необходимото с оглед на нейното постигане.

12.В административното решение, посочено в параграф 9 от настоящия член, се указват средствата за правна защита съгласно националното право на държавата членка по местоназначение и сроковете за тях. В него също се посочва и възможността икономическите оператори да използват SOLVIT и процедурата по член 8.

13.Административното решение, посочено в параграф 9, влиза в сила едва след като е съобщено на съответния икономически оператор по този параграф.

Член 6

Временно спиране на достъпа до пазара

1.Докато компетентният орган на държава членка извършва оценяване на стоките съгласно член 5, той може временно да спре предоставянето на тези стоки на пазара в тази държава членка само ако:

а) при нормални или разумно предвидими условия на употреба стоките представляват сериозен риск за безопасността или за здравето на хората или за околната среда, включително риск, при който последиците не се проявяват незабавно, което налага бърза намеса от страна на компетентния орган; или

б) предоставянето на стоките или на стоки от този тип на пазара на посочената държава членка като цяло е забранено в тази държава членка на основания, свързани с обществения морал или обществената сигурност.

2.Компетентният орган на държавата членка незабавно уведомява съответния икономически оператор, Комисията и другите държави членки за всяко временно спиране съгласно параграф 1 от настоящия член. Нотифицирането на Комисията и на останалите държави членки се извършва чрез системата, посочена в член 11. В случаите, попадащи в параграф 1, буква а) от настоящия член, нотифицирането се придружава от подробна техническа или научна обосновка, показваща защо случаят попада в обхвата на посочената буква.

Член 7

Нотифициране по RAPEX или RASFF

Ако административното решение съгласно член 5 или временното спиране съгласно член 6 е и мярка, която трябва да бъде нотифицирана чрез системата за бърз обмен на информация (RAPEX) в съответствие с Директива 2001/95/ЕО или чрез системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) в съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002, не е необходима отделна нотификация до Комисията и другите държави членки съгласно настоящия регламент, ако са изпълнени следните условия:

а) в нотификацията по RAPEX или RASFF е посочено, че нотифицирането на мярката служи и за нотификация по настоящия регламент; и

б) подкрепящите доказателства, които се изискват за административното решение по член 5 или за временното спиране по член 6, са приложени към нотификацията по RAPEX или RASFF.

Член 8

Процедура за разрешаване на проблеми

1.Когато икономически оператор, засегнат от административно решение, е подал решението до SOLVIT и когато в хода на процедурата на SOLVIT местният център или водещият център се обърне към Комисията с искане за становище с цел да подпомогне разрешаването на случая, местният и водещият център предоставят на Комисията всички необходими документи, свързани със съответното административно решение.

2.След като получи искането по параграф 1, Комисията оценява съвместимостта на административното решение с принципа за взаимно признаване и с изискванията по настоящия регламент.

3.За целите на оценяването по параграф 2 от настоящия член, Комисията разглежда административното решение, нотифицирано в съответствие с член 5, параграф 9, и документите и информацията, предоставени в рамките на процедурата на SOLVIT. Когато са необходими допълнителни документи или информация за целите на оценяването по параграф 2 от настоящия член, Комисията без излишно забавяне отправя искане към съответния център на SOLVIT да влезе във връзка със засегнатия икономически оператор или с компетентните органи, взели административното решение, за да бъдат получени тези документи или информация.

4.В срок от 45 работни дни от датата на получаване на искането, посочено в параграф 1, Комисията завършва своята оценка и издава становище. По целесъобразност в становището на Комисията се посочват евентуални съображения, които следва да бъдат разгледани в рамките на случая по SOLVIT или се отправят препоръки, с които да се подпомогне разрешаването на случая. Срокът от 45 работни дни не включва времето, необходимо на Комисията за получаване на допълнителните документи и информация, посочени в параграф 3.

5.Когато по време на оценяването по параграф 2 Комисията бъде уведомена, че случаят е решен, от нея не се изисква да издава становище.

6.Становището на Комисията се съобщава на засегнатия икономически оператор и на съответните компетентни органи чрез съответния център на SOLVIT. Комисията нотифицира това становище на всички държави членки чрез системата, посочена в член 11. Становището се взема предвид по време на процедурата на SOLVIT, посочена в параграф 1 от настоящия член.

Член 9

Задачи на звената за контакт относно продуктите

1.Държавите членки определят и поддържат звена за контакт относно продуктите на своя територия и гарантират, че техните звена за контакт относно продуктите разполагат с достатъчно правомощия и адекватни ресурси за правилното изпълнение на своите задачи. Държавите членки гарантират, че звената за контакт относно продуктите предоставят своите услуги в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1724.

2.Звената за контакт относно продуктите предоставят онлайн следната информация:

а) информация относно принципа за взаимно признаване и прилагането на настоящия регламент на територията на тяхната държава членка, включително информация относно процедурата, определена в член 5;

б) данни за пряка връзка с компетентните органи в съответната държава членка, включително данни за органите, отговарящи за надзора върху прилагането на националните технически правила, приложими на територията на тяхната държава членка;

в) средствата за правна защита на разположение на територията на тяхната държава членка в случай на спор между компетентния орган и икономически оператор, включително процедурата, посочена в член 8.

3.Когато това е необходимо с цел да бъде допълнена информацията, предоставена онлайн съгласно параграф 2, звената за контакт относно продуктите осигуряват — при поискване от икономически оператор или от компетентен орган на друга държава членка — и всякаква друга полезна информация, като екземпляр в електронен вид или онлайн достъп до националните технически правила и националните административни процедури, приложими към конкретни стоки или стоки от конкретен тип на територията, на която е установено звеното за контакт относно продуктите, или информация относно това дали тези стоки или стоки от този тип са обект на предварително разрешение съгласно националното право.

4.Звената за контакт относно продуктите отговарят в рамките на 15 работни дни от получаването на искане съгласно параграф 3.

5.Звената за контакт относно продуктите не събират такси за предоставянето на информацията съгласно параграф 3.

Член 10

Административно сътрудничество

1.Комисията предвижда и гарантира ефективно сътрудничество между компетентните органи и звената за контакт относно продуктите в различните държави членки чрез следните дейности:

а) улесняване и координиране на обмена и събирането на информация и добри практики във връзка с прилагането на принципа за взаимно признаване;

б) подпомагане на функционирането на звената за контакт относно продуктите и подобряване на трансграничното сътрудничество между тях;

в) улесняване и координиране на обмена на длъжностни лица между държавите членки и организиране на общи програми за обучение и повишаване на осведомеността за органите и предприятията.

2.Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи и звената за контакт относно продуктите участват в дейностите, посочени в параграф 1.

3.По искане на компетентен орган на държавата членка по местоназначение съгласно член 5, параграф 7 компетентните органи в държавата членка, в която икономическият оператор твърди, че законно е предлагал на пазара стоките си, предоставят на компетентния орган на държавата членка по местоназначение в срок от 15 работни дни всякаква информация за тези стоки, която е от значение за извършване на проверка на данните и документите, представени от икономическия оператор в рамките на оценяването по член 5. Звената за контакт относно продуктите могат да улесняват контактите между съответните компетентни органи в рамките на срока за предоставяне на исканата информация, посочен в член 9, параграф 4.

Член 11

Информационна и комуникационна система

1.За целите на членове 5, 6 и 10 от настоящия регламент се използва информационната и комуникационна система, създадена с член 23 от Регламент (ЕО) № 765/2008, с изключение на случаите, предвидени в член 7 от настоящия регламент.

2.Комисията приема актове за изпълнение, с които определя подробно параметрите и функционални възможности на системата, посочена в параграф 1 от настоящия член, за целите на настоящия регламент. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, предвидена в член 15, параграф 2.

Член 12

Финансиране на дейностите в подкрепа на настоящия регламент

1.Съюзът може да финансира следните дейности в подкрепа на настоящия регламент:

а) информационни кампании;

б) образование и обучение;

в) обмен на длъжностни лица и най-добри практики;

г) сътрудничество между звената за контакт относно продуктите и компетентните органи и техническа и логистична подкрепа за това сътрудничество;

д) събиране на данни, свързани с действието на принципа за взаимно признаване и неговото въздействие върху единния пазар на стоки.

2.Финансовата помощ от Съюза за дейностите в подкрепа на настоящия регламент се предоставя в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (18), пряко или чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на субектите, посочени в член 62, параграф 1, буква в) от същия регламент.

3.Бюджетните кредити, отпуснати за дейностите, посочени в настоящия регламент, се определят всяка година от бюджетния орган в рамките на действащата финансова рамка.

Член 13

Защита на финансовите интереси на Съюза

1.Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки, а при установяването на нередности, чрез възстановяването на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции.

2.Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и проверки на място на всички бенефициенти на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по силата на настоящия регламент.

3.Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има право да провежда разследвания, включително контрол и проверки на място в съответствие с разпоредбите и процедурите, определени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (19) и Регламент (Евратом, ЕС) № 2185/96 на Съвета (20), с оглед установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства или договор, финансиран съгласно настоящия регламент.

4.Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, споразуменията за сътрудничество с трети държави и с международни организации, договорите, споразуменията и решенията за отпускане на безвъзмездни средства, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, съдържат разпоредби, с които Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се оправомощават да провеждат такива одити и разследвания според съответната си компетентност.

Член 14

Оценка

1.До 20 април 2025 г. и на всеки четири години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент от гледна точка на целите, преследвани с него, и представя доклад за нея на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

2.За целите на параграф 1 от настоящия член, Комисията използва информацията, налична в системата, посочена в член 11, и данните, събрани при провеждане на дейностите в съответствие с член 12, параграф 1, буква д). Комисията може също така да поиска от държавите членки да предоставят относима информация за оценката на свободното движение на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за оценката на ефективността на настоящия регламент, както и за оценката на дейността на звената за контакт относно продуктите.

Член 15

Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от комитет. Посоченият комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 16

Отмяна

Регламент (ЕО) № 764/2008 се отменя, считано от 19 април 2020 г.

Позоваването на отменения регламент се счита за позоваване на настоящия регламент.

Член 17

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 19 април 2020 г.