Член 111

Употреба на ветеринарни лекарствени продукти от ветеринарни лекари, които предоставят услуги в други държави членки

1. Ветеринарни лекари, които предоставят услуги в държава членка, различна от тази, в която ветеринарният лекар е установен („държава членка домакин“), може да притежават и да предписват ветеринарни лекарствени продукти, за които няма разрешение в държавата членка домакин, на животни или група животни, за които ветеринарят полага грижи, в количество, което не надвишава необходимото за лечението, предписано от ветеринарния лекар, ако са изпълнени следните условия:

а) разрешение за търговия с ветеринарния лекарствен продукт, който се прилага на животните, е предоставено от компетентните органи в държавата членка, в която е установен ветеринарният лекар, или от Комисията;

б) ветеринарният лекар транспортира съответните ветеринарни лекарствени продукти в оригиналната им опаковка;

в) ветеринарният лекар спазва добрата ветеринарна практика, която се прилага в държавата членка домакин;

г) ветеринарният лекар определя карентния срок, посочен на етикета или в листовката на използвания ветеринарен лекарствен продукт;

д) ветеринарният лекар не продава на дребно никакви ветеринарни лекарствени продукти на собственици или лица, които отглеждат третирани животни в държавата членка домакин, освен ако това не е допустимо съгласно правилата в държавата членка домакин.

2. Параграф 1 не се прилага за имунологични ветеринарни лекарствени продукти, освен когато става въпрос за токсини и серуми.