Член 107

Употреба на антимикробни лекарствени продукти

1. Антимикробните лекарствени продукти не се прилагат рутинно и не се използват за компенсиране на лоша хигиена или на неподходящо отглеждане, липса на грижи или лошо управление на стопанството.

2. Антимикробните лекарствени продукти не се използват за ускоряване на растежа или увеличаване на добива.

3. Антимикробните лекарствени продукти не се използват за профилактика, освен в изключителни случаи, за прилагане на отделно животно или на ограничен брой животни, когато рискът от инфекция или инфекциозна болест е много висок и има вероятност последиците да бъдат сериозни.

В такива случаи употребата на антибиотични лекарствени продукти за профилактика се ограничава до прилагането им само на отделни животни, при условията, посочени в първа алинея.

4. Антимикробните лекарствени продукти се използват за метафилактика само когато рискът от разпространение на инфекция или на инфекциозна болест в група животни е висок и когато не съществуват други подходящи алтернативи. Държавите членки могат да предоставят насоки относно такива други подходящи алтернативи и активно подкрепят разработването и прилагането на насоки, които допринасят за разбирането на рисковите фактори, свързани с метафилактика, и включват критерии за нейното започване.

5. Лекарствените продукти, съдържащи определените антимикробни средства, посочени в член 37, параграф 5, не се използват в съответствие с членове 112, 113 и 114.

6. Чрез актове за изпълнение и вземайки предвид научнообоснованата препоръка на Агенцията, Комисията определя антимикробните средства, които:

а) не се използват в съответствие с членове 112, 113 и 114; или

б) се използват в съответствие с членове 112, 113 и 114 само при определени условия.

При приемането на такива актове за изпълнение Комисията взема предвид следните критерии:

а)рисковете за здравето на животните или общественото здраве от употребата на антимикробни средства в съответствие с членове 112, 113 и 114;

б)рисковете за здравето на животните или общественото здраве, ако се развие антимикробна резистентност;

в)наличие на други методи на лечение на животните;

г)наличие на други средства за антимикробно лечение при човека;

д)отражение върху аквакултурите и селското стопанство, ако засегнатото животно не бъде лекувано.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

7. Държава членка може допълнително да ограничи или да забрани употребата на някои антимикробни средства при животни на своята територия, ако прилагането на такива антимикробни средства на животни противоречи на националната политика за разумна употреба на антимикробни средства.

8. Мерките, приети от държавите членки въз основа на параграф 7, трябва да бъдат пропорционални и обосновани.

9. Държавите членки информират Комисията за всички мерки, приети от тях въз основа на параграф 7.