Член 108

Водене на документация от собствениците на животни, отглеждани за производство на храни, и лицата, които ги отглеждат

1. Собствениците на животни, отглеждани за производство на храни, или — в случаите, когато животните не се отглеждат от тях — лицата, които отглеждат животните водят документация за използваните от тях лекарствени продукти и ако е приложимо, съхраняват екземпляр от ветеринарната рецепта.

2. Документацията, посочена в параграф 1, включва:

а) дата на първото прилагане на лекарствения продукт на животните;

б) наименование на лекарствения продукт;

в) приложено количество от лекарствения продукт;

г) име или фирма и постоянен адрес или място на стопанска дейност на доставчика;

д) доказателство за придобиване на лекарствения продукт, който използват;

е) идентификация на третираното животно или група животни;

ж) име и данни за връзка на издалия рецептата ветеринарен лекар, ако е приложимо;

з) карентен срок, дори и този срок да е нула дни;

и) продължителност на лечението.

3. Ако информацията, за която трябва да се води документация в съответствие с параграф 2 от настоящия член, вече е налична в екземпляра от ветеринарната рецепта, в документацията, водена в стопанството или – когато става въпрос за еднокопитни животни – е записана в уникалния доживотен идентификационен документ, посочен в член 8, параграф 4, не е необходимо тя да се документира отделно.

4. Държавите членки могат да определят допълнителни изисквания за воденето на документация от собствениците на животни, отглеждани за производство на храни и лицата, които отглеждат животни за производство на храни.

5. Информацията в тази документация се съхранява най-малко пет години за инспекция от компетентните органи в съответствие с член 123.