Член 18

Такси за достъп до мрежите, използване на мрежите и укрепване

1. Таксите, прилагани от операторите на мрежите за достъп до мрежите, включително такси за присъединяване към мрежите, такси за използване на мрежите и когато е приложимо, такси за съответно укрепване на мрежите, отразяват разходите, прозрачни са, отчитат необходимостта от сигурност на мрежата и гъвкавост и отразяват действително направените разходи, доколкото те съответстват на тези, извършени от ефективен и сравним в структурно отношение оператор на мрежа, и се прилагат без дискриминация. Тези такси не включват несвързаните разходи в подкрепа на несвързани политически цели.

Без да се засягат член 15, параграфи 1 и 6 от Директива 2012/27/ЕС и критериите, посочени в приложение XI към същата директива, използваният за определяне на мрежовите такси метод оказва неутрална подкрепа за цялостната ефективност на системата в дългосрочен план чрез подаване на ценови сигнали на клиентите и производителите и се прилага по-специално по начин, при който не се прави разграничение в положително или отрицателно отношение в производството в зависимост от това дали то е свързано с разпределение или с пренос. Те не правят разграничение нито в положително, нито в отрицателно отношение за съхраняването или агрегирането на енергия и не възпират производството, потреблението на собствена енергия или участието в оптимизацията на потреблението. Без да се засяга параграф 3 от настоящия член, тези такси не зависят от разстоянието.

2. Методиките за определяне на тарифите:

a) отразяват постоянните разходи на операторите на преносни и разпределителни системи и отчитат както капиталовите, така и оперативните разходи, за да се осигурят подходящи стимули на операторите на преносни и разпределителни системи както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, включително инвестиции с оглед очаквани бъдещи промени в натоварването, с цел повишаване на ефективността, включително на енергийната ефективност;

б) насърчават пазарната интеграция, интегрирането на енергията от възобновяеми източници и сигурността на доставките;

в) подпомагат използването на услуги за гъвкавост и създават условия за използване на гъвкави връзки;

г) насърчават ефективни и навременни инвестиции, включително решения за оптимизиране на съществуващата мрежа;

д) улесняват съхраняването на енергия, оптимизацията на потреблението и свързаните с тях научноизследователски дейности;

е) допринасят за постигането на целите, определени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, намаляват въздействието върху околната среда и насърчават възприемането от обществеността; и

ж) улесняват иновациите в интерес на потребителите в области като цифровизацията, услугите за гъвкавост и междусистемната свързаност, по-специално с цел разработване на необходимата инфраструктура за постигане на минималната цел за междусистемна електроенергийна свързаност за 2030 г., определена в член 4, буква г), точка 1 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

3. Когато е целесъобразно, равнището на тарифите, които се прилагат към производителите или крайните клиенти, или и към двете категории, включва свързани с местоположението инвестиционни сигнали на равнището на Съюза, като например стимули чрез структурата на тарифите, с цел намаляване на разходите за преразпределението и подобряването на електрическата мрежа, и отчита размера на загубите по мрежата и предизвиканото претоварване, както и инвестиционните разходи за инфраструктура.

4. При определяне на таксите за достъп до мрежата се вземат предвид:

а) плащанията и приходите от компенсаторния механизъм между операторите на преносни системи;

б) действително извършените плащания и получените суми, както и очакваните плащания за бъдещи периоди, изчислени на базата на предходни периоди.

5. Определянето на такси за достъп до мрежата съгласно настоящия член не засяга таксите в резултат на управлението на претоварването, посочени в член 16.

6. Не се прилага специална мрежова такса за индивидуалните сделки при междузонова търговия с електроенергия.

7. Тарифите за разпределение отразяват разходите, като отчитат използването на разпределителната мрежа от ползвателите на системата, включително активни клиенти. Тарифите за разпределение може да съдържат елементи, свързани с капацитета за свързване на мрежите, и може да бъдат диференцирани въз основа на профилите на потребление или производство на ползвателите на системата. Когато държавите членки са осъществили внедряването на интелигентни измервателни системи, при определянето или одобряването на тарифите за пренос и разпределение или на техните методики в съответствие с член 59 от Директива (ЕС) 2019/944 и когато е целесъобразно, може да бъдат въведени диференцирани по време мрежови тарифи, които да отразяват използването на мрежата по прозрачен, рентабилен и предвидим начин за крайния клиент.

8. Методиките за определяне на тарифите за пренос и разпределение осигуряват стимули на операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи за постигане на икономически най-ефективна експлоатация и развитие на техните системи, включително чрез възлагане на поръчки за услуги. За тази цел регулаторните органи признават съответните разходи за допустими, включително разходите, свързани с инвестиции с оглед очаквани бъдещи промени в натоварването, включват тези разходи в тарифите за пренос и разпределение и въвеждат, когато е целесъобразно, цели за ефективност, за да предоставят стимули на операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи да повишават цялостната ефективност на системата, включително посредством енергийна ефективност, използване на услуги за гъвкавост и разработване на интелигентни електроенергийни мрежи и интелигентни измервателни системи.

9. До 5 октомври 2019 г. с цел смекчаване на риска от пазарна фрагментация ACER предоставя доклад за най-добри практики относно методиките за определяне на тарифите за пренос и разпределение, като отчита националните особености. Въпросният доклад за най-добри практики обхваща като минимум:

а) отношението на тарифите, прилагани към производителите и към крайните клиенти;

б) разходите, които трябва да бъдат възстановени чрез тарифи;

в) диференцираните по време мрежови тарифи;

г) локационните сигнали;

д) връзката между тарифите за пренос и разпределение;

е) методите, които се определят след консултация със съответните заинтересовани страни, за осигуряване на прозрачност в определянето и структурата на тарифите, включително инвестиции с предвидено увеличено натоварване в бъдещи периоди, които са съобразени със съответните цели на Съюза и национални цели в областта на енергетиката, и като се вземат предвид зоните за ускорено внедряване, установени в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001;

ж) групите от потребители на мрежата, за които се отнасят тарифите, включително, където е приложимо, характеристиките на тези групи, формите на потребление и всякакви освобождавания от тарифите;

з) загубите в мрежите за високо, средно и ниско напрежение;

и) стимулите за ефективни инвестиции в мрежи, включително ресурси за осигуряване на гъвкавост и договори за гъвкаво свързване.

ACER актуализира своя доклад за най-добри практики най-малко веднъж на всеки две години.

10. Регулаторните органи надлежно вземат предвид доклада за най-добри практики, когато определят или одобряват тарифите за пренос и тарифите за разпределение или методиките си в съответствие с член 59 от Директива (ЕС) 2019/944.