Член 63

Нови междусистемни електропроводи

1. При поискване и за ограничен период от време новите междусистемни електропроводи за прав ток може да бъдат освободени от член 19, параграфи 2 и 3 от настоящия регламент и от членове 6 и 43, член 59, параграф 7 и член 60, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/944 при следните условия:

а) инвестициите засилват конкуренцията при доставката на електроенергия;

б) степента на риск, свързан с инвестициите, е такава, че инвестициите няма да бъдат осъществени, ако не бъде предоставено такова освобождаване;

в) междусистемният електропровод е собственост на физическо или юридическо лице, което е отделно поне по отношение на правната си форма от системните оператори, в рамките на чиито системи ще бъде изграден междусистемният електропровод;

г) таксите се начисляват на ползвателите на този междусистемен електропровод;

д) след частичното отваряне на пазара, посочено в член 19 от Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (

16 ), нито една част от капиталовите или оперативните разходи за междусистемния електропровод не е възвърната от който и да било елемент от таксите за използване на преносните или разпределителните мрежи, свързани чрез междусистемния електропровод; и

е) освобождаването не би навредило на конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния пазар на електроенергия или на ефективното функциониране на регулираната система, към която е свързан междусистемният електропровод.

2. В изключителни случаи параграф 1 се прилага също така за междусистемните електропроводи на променлив ток, при условие че разходите и рисковете при въпросните инвестиции са особено високи в сравнение с разходите и рисковете, които обикновено съпътстват свързването на две съседни национални преносни системи чрез междусистемен електропровод на променлив ток.

3. Параграф 1 се прилага също и при значително нарастване на капацитета на съществуващите междусистемни електропроводи.

4. Решението за предоставяне на освобождаване съгласно посоченото в параграфи 1, 2 и 3 се взема за всеки отделен случай от регулаторните органи на съответните държави членки. Освобождаването може да покрива целия или част от капацитета на новия междусистемен електропровод или на съществуващия междусистемен електропровод със значително увеличен капацитет.

В срок от два месеца от получаване на искането за освобождаване от последния от съответните регулаторни органи, ACER може да даде становище на тези регулаторни органи. Регулаторни органи могат да основат своето решение на това становище.

При вземане на решение за предоставяне на освобождаване за всеки отделен случай регулаторните органи отчитат нуждата от налагане на условия, свързани със срока на освобождаване и недискриминационния достъп до междусистемния електропровод. При вземането на решение относно тези условия, регулаторните органи по-специално отчитат допълнителния капацитет, който ще бъде изграден, или на промяната на съществуващия капацитет, времевата рамка на проекта и националните обстоятелства.

Преди да предоставят освобождаване, регулаторните органи на съответните държави членки определят правилата и механизмите за управление и разпределяне на капацитета. Тези правила за управление на претоварването включват задължение за предлагане на неизползван капацитет на пазара, а лицата, използващи съоръженията, са оправомощени да търгуват с договорения си капацитет на вторичния пазар. При оценяването на критериите, посочени в параграф 1, букви а), б) и е), се вземат предвид резултатите от процедурата за разпределяне на капацитет.

Когато всички съответни регулаторни органи постигнат споразумение относно решението за освобождаване в шестмесечен срок от получаване на искането, те информират ACER за това решение.

Решението за освобождаване, включително посочените в трета алинея от настоящия параграф условия, са надлежно обосновани и се публикуват.

5. Решението, посочено в параграф 4, се взема от ACER:

а) когато съответните регулаторни органи не са постигнали споразумение в срок от шест месеца от датата, на която последният от тези регулаторни органи е получил искането за освобождаване; или

б) при съвместно искане от съответните регулаторни органи.

Преди да вземе такова решение, ACER се консултира със съответните регулаторни органи и кандидатите.

6. Независимо от параграфи 4 и 5 държавите членки може да предвидят регулаторният орган или ACER, в зависимост от случая, да предостави за официално решение на съответния орган в държавата членка своето становище по искането за освобождаване. Това становище се публикува заедно с решението.

7. При получаване на всяко искане за освобождаване регулаторните органи незабавно изпращат копие от него за информация на ACER и на Комисията. Съответните регулаторни органи или ACER (нотифициращите органи), според случая, незабавно нотифицират решението на Комисията, заедно с цялата релевантна информация във връзка с решението. Тази информация може да бъде предоставена на Комисията в обобщена форма, което да даде възможност на Комисията да постигне добре обосновано решение. По-специално информацията включва:

а) подробно описание на причините, въз основа на които е предоставено или отказано освобождаването, включително финансова информация, обосноваваща необходимостта от освобождаване;

б) извършения анализ на ефекта върху конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния пазар на електроенергия в резултат на предоставянето на освобождаване;

в) причините да се определи съответният период от време и дял от общия капацитет на междусистемния електропровод, за които е предоставено освобождаването; и

г) резултатите от консултациите със съответните регулаторни органи.

8. В срок от 50 работни дни от деня, следващ деня на получаването на нотификацията по параграф 7 Комисията може да вземе решение да изиска от нотифициращите органи да изменят или отменят решението за предоставяне на освобождаване. Този срок може да бъде удължен с още 50 работни дни, в случай че Комисията отправи искане за допълнителна информация. Допълнителеният срок започва да тече от деня след получаването на пълната информация. Първоначалният срок може да бъде удължен и с едновременното съгласие на Комисията и на нотифициращите органи.

Ако поисканата информация не бъде предоставена в срока, предвиден в искането на Комисията, нотификацията се счита за оттеглена, освен ако преди изтичането му този срок е удължен с едновременното съгласие на Комисията и на нотифициращите органи, или ако нотифициращите органи чрез надлежно мотивирано изявление уведомят Комисията, че считат нотификацията за пълна.

Нотифициращите органи се съобразяват с решението на Комисията за изменение или отмяна на решението за освобождаване в срок от един месец от получаването му и информират Комисията за това.

Комисията защитава поверителността на търговската информация с чувствителен характер.

Одобрението на Комисията на решението за освобождаване изтича две години след датата на приемането му, в случай че изграждането на междусистемния електропровод все още не е започнало до тази дата, и пет години след датата на приемането му, ако междусистемният електропровод не е започнал да функционира до тази дата, освен ако Комисията реши въз основа на мотивирано искане от нотифициращите органи, че забавянето се дължи на значителни пречки, които са извън контрола на лицето, на което е било предоставено освобождаването.

9. Когато регулаторните органи на съответните държави членки решат да изменят решение за освобождаване, те нотифицират на Комисията без забавяне своето решение заедно с цялата съответна информация във връзка с решението. Параграфи 1—8 се прилагат по отношение на решението за изменение на решение за освобождаване, като се вземат предвид особеностите на съществуващото освобождаване.

10. Комисията може, при съответно искане или по своя собствена инициатива, да възобнови производството, свързано с искане за освобождаване когато:

а) при надлежно отчитане на легитимните очаквания на страните и на икономическия баланс, постигнат в първоначалното решение за освобождаване, е настъпила съществена промяна в някой от фактите, на които се е основавало решението;

б) съответните предприятия действат в разрез със своите ангажименти; или

в) решението се е основавало на непълна, невярна или подвеждаща информация, предоставена от страните.

11. Комисията е оправомощена да приеме делегирани актове в съответствие с член 68 за допълване на настоящия регламент като се установяват насоки за прилагането на условията, посочени в параграф 1 от настоящия член, и се определя процедурата, която да бъде следвана за прилагането на параграфи 4 и 7—10 от настоящия член.