Член 1

Регламент (ЕО) № 561/2006 се изменя, както следва:

1) В член 2, параграф 1 се вмъква следната буква:

„аа)

считано от 1 юли 2026 г., на товари при международни превози или при каботажни превози, когато максимално допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке или полуремарке, превишава 2,5 тона; или“

2) Член 3 се изменя, както следва:

а) буква аа) се заменя със следния текст:

„аа)

превозни средства или състави от превозни средства с максимално допустима маса, непревишаваща 7,5 тона, които се използват за:

i) превоз на материали, оборудване или машини за ползване от водача в хода на неговата работа или

ii) за доставка на товари, които са произведени по занаятчийски начин,

само в радиус от 100 километра от базата на предприятието и при условие че управлението на превозното средство не представлява основната дейност на водача, и превозът не се извършва за чужда сметка или срещу възнаграждение;“;

б) вмъква се следната буква:

„за)

превозни средства с максимално допустима маса, включително всяко ремарке или полуремарке, превишаваща 2,5 и непревишаваща 3,5 тона, които се използват за превоз на товари, когато превозът не се извършва за чужда сметка или срещу възнаграждение, а за сметка на дружеството или на водача, и когато управлението не представлява основната дейност на лицето, управляващо превозното средство;“

3) В член 4 се добавя следната буква:

„с) „превоз с нетърговска цел“ означава всеки автомобилен превоз, различен от превоза за чужда сметка или срещу възнаграждение, или за собствена сметка, за който не се получава пряко или непряко възнаграждение и който не поражда преки или непреки доходи за водача на превозното средство или други лица и който няма връзка с професионална или търговска дейност.“

4) Член 6, параграф 5 се заменя със следния текст:

„5.Водачът регистрира като друга работа всяко време, прекарано съгласно описаното в член 4, буква д), както и всяко време, прекарано в управление на превозно средство, използвано за търговски операции, които не попадат в обхвата на настоящия регламент, и регистрира всички периоди на разположение, определени в член 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО в съответствие с член 34, параграф 5, буква б), подточка iii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета (*1). Тези записи се вписват ръчно на регистрационен лист, на разпечатка или като се използват устройствата за ръчно въвеждане на данни на записващото оборудване.

5) В член 7 се добавя следната алинея:

„Водач, който участва в екипно управление, може да ползва прекъсване от 45 минути в превозно средство, управлявано от друг водач, при условие че водачът, който ползва прекъсването, не помага на водача, който управлява превозното средство.“

6) Член 8 се изменя, както следва:

а) параграф 6 се заменя със следния текст:

„6.На всеки две последователни седмици водачът ползва поне:

а) две нормални седмични почивки, или

б) една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от най-малко 24 часа.

Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода след края на предишната седмична почивка.

Чрез дерогация от първа алинея водач, който извършва международни превози на товари, може да ползва две последователни намалени седмични почивки извън държавата членка на установяване, при условие че на всеки четири последователни седмици ползва поне четири седмични почивки, от които поне две са нормални седмични почивки.

За целите на настоящия параграф се счита, че водачът извършва международен превоз, когато започва двете последователни намалени седмични почивки извън държавата членка на установяване на работодателя и извън държавата на мястото на пребиваване на водача.“;

б) вмъква се следният параграф:

„6б.Всяко намаляване на седмичните почивки се компенсира с равностойна почивка, която се ползва без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица.

Когато две намалени седмични почивки се ползват последователно в съответствие с параграф 6, трета алинея, следващата седмична почивка се предшества от почивка, ползвана като компенсация за тези две намалени седмични почивки.“;

в) параграф 8 се заменя със следния текст:

„8.Нормалните седмични почивки и всяка седмична почивка от повече от 45 часа, ползвана като компенсация за предишни намалени седмични почивки, не се ползва в превозно средство. Тя се ползва при подходящо, съобразено с особеностите на пола настаняване в подходящи условия за спане и санитарни съоръжения.

Всички разходи за настаняване извън превозното средство се покриват от работодателя.“;

г) вмъква се следният параграф:

„8а.Транспортните предприятия организират работата на водачите по такъв начин, че те да могат да се върнат в експлоатационния център на работодателя, където са нормално базирани и където започва седмичната им почивка, в държавата членка на установяване на работодателя, или да се върнат на мястото си на пребиваване в рамките на всеки период от четири последователни седмици, за да ползват поне една нормална седмична почивка или една седмична почивка от повече от 45 часа като компенсация за намалена седмична почивка.

Когато обаче водачът е ползвал две последователни намалени седмични почивки в съответствие с параграф 6, транспортното предприятие организира работата на водача по такъв начин, че той да може да се върне още преди началото на нормалната седмична почивка от повече от 45 часа, ползвана като компенсация.

Предприятието документира начина, по който изпълнява това задължение, и съхранява документацията в своите помещения, за да я предостави при поискване от контролните органи.“;

д) добавя се следният параграф:

„10.Не по-късно от 21 август 2022 г. Комисията оценява и докладва на Парламента и на Съвета дали могат да бъдат приети по-подходящи правила за водачите, извършващи случаен превоз на пътници, както е определено в член 2, точка 4 от Регламент (ЕО) № 1073/2009.“

7) Вмъква се следният член:

1.Комисията гарантира, че информацията за безопасни и сигурни зони за паркиране е лесно достъпна за водачите, извършващи автомобилен превоз на товари и пътници. Комисията публикува списък на всички зони за паркиране, които са сертифицирани, за да осигури на водачите подходящо:

— установяване и предотвратяване на проникване;

— осветление и видимост;

— точка за контакт и процедури при извънредни случаи;

— съобразени с особеностите на половете хигиенни условия;

— възможности за закупуване на храни и напитки;

— връзки, позволяващи комуникация;

— електрозахранване.

Списъкът на тези зони за паркиране се предоставя на разположение на единен официален уебсайт, който се актуализира редовно.

2.Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 23а за установяване на стандарти, предоставящи допълнителни подробности относно нивото на обслужване и сигурността по отношение на зоните, посочени в параграф 1, и относно процедурите за сертифициране на зоните за паркиране.

3.Всички сертифицирани зони за паркиране могат да посочват, че са сертифицирани в съответствие със стандартите и процедурите на Съюза.

В съответствие с член 39, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета (*2), държавите членки насърчават създаването на пространства за паркиране за ползвателите на пътища с търговска цел.

4.До 31 декември 2024 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно наличието на подходящи условия за почивка на водачите и на безопасни условия за паркиране, както и относно създаването на безопасни и сигурни зони за паркиране, сертифицирани в съответствие с делегираните актове, посочени в параграф 2. В този доклад могат да се изброяват мерките за увеличаване на броя и качеството на безопасните и сигурни зони за паркиране.

8) Член 9 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.Чрез дерогация от член 8, когато водач придружава превозно средство, което се транспортира с ферибот или влак, и ползва нормална дневна почивка или намалена седмична почивка, тази почивка може да бъде прекъсвана не повече от два пъти за други дейности с обща продължителност не повече от един час. По време на посочената нормална дневна почивка или намалена седмична почивка водачът трябва да има достъп до спална кабина, койка или кушетка.

По отношение на нормалните седмични почивки тази дерогация се прилага само за пътувания с ферибот или влак, когато:

а) пътуването е с планирана продължителност 8 часа или повече; и

б) водачът има достъп до спална кабина във ферибота или във влака.“;

б) параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.Всяко време, прекарано в пътуване до мястото на поемане на управлението на превозното средство, попадащо в обхвата на настоящия регламент, или при завръщане от такова място, когато превозното средство не се намира в дома на водача, нито в експлоатационния център на работодателя, където водачът нормално е базиран, не се отчита за почивка или прекъсване, освен ако водачът не е на ферибот или влак и има достъп до спална кабина, койка или кушетка.“

9) Вмъква се следният член:

До 31 декември 2025 г. Комисията изготвя и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се прави оценка на използването на системи за автономно управление в държавите членки. Този доклад отделя специално внимание на потенциалното въздействие на тези системи върху правилата за времето на управление и почивка. Този доклад се придружава по целесъобразност от законодателно предложение за изменение на настоящия регламент.“

10) В член 10 параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.Транспортното предприятие не плаща на водачите, които са наети от него или са предоставени на негово разположение, никакви възнаграждения, дори под формата на премии или добавки към заплатата, свързани с пропътуваните разстояния, скоростта на доставката и/или количеството превозени товари, ако такова възнаграждение е от естество да застраши безопасността на движението по пътищата и/или насърчава нарушение на настоящия регламент.“

11) В член 12 се добавят следните параграфи:

„При условие че безопасността на движението по пътищата не е застрашена, при извънредни обстоятелства водачът може да се отклони от разпоредбите на член 6, параграфи 1 и 2 и член 8, параграф 2, като превиши дневното и седмичното време на управление с до един час, за да стигне до експлоатационния център на работодателя или до мястото на пребиваване на водача за ползване на седмична почивка.

При същите условия водачът може да превиши дневното и седмичното време на управление с до два часа, за да стигне до експлоатационния център на работодателя или до мястото на пребиваване на водача за ползване на нормална седмична почивка, при условие че непосредствено преди допълнителното управление е ползвано непрекъснато прекъсване от 30 минути.

Водачът ръчно посочва причината за това отклонение в регистрационния лист на записващото оборудване или на разпечатка от записващото оборудване, или в графика на своите дежурства най-късно при пристигането на желаното място или в подходящото място за престой.

Всеки период на удължаване се компенсира с равностойна почивка, ползвана наведнъж с друга почивка преди края на третата седмица след въпросната седмица.“

12) в член 13, параграф 1 се изменя, както следва:

а) буква д) се заменя със следния текст:

„д) превозни средства, използвани изключително на острови или в региони, изолирани от останалата част на националната територия, с площ, непревишаваща 2 300 квадратни километра, които не са свързани с останалата част на националната територия с мост, брод или тунел, отворен за ползване от моторни превозни средства, и които не граничат с друга държава членка;“;

б) добавят се следните букви:

„р) превозни средства или състави от превозни средства, превозващи строителни машини за нуждите на строително предприятие в радиус до 100 километра от базата на предприятието, при условие че управлението на превозните средства не представлява основна дейност за водача;“;

с) превозни средства, които се използват за доставяне на готова бетонна смес.“;

13) В член 14 параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.При спешни случаи държавите членки могат, при извънредни обстоятелства, да предоставят временно изключение за срок, непревишаващ 30 дни, което надлежно се обосновава и незабавно се съобщава на Комисията. Комисията публикува незабавно тази информация на публичен уебсайт.“

14) Член 15 се заменя със следния текст:

Държавите членки гарантират, че водачите на превозни средства, посочени в член 3, буква а), попадат в обхвата на националните правила, които осигуряват достатъчна защита по отношение на допустимото време на управление и задължителните прекъсвания и периоди на почивка. Държавите членки информират Комисията за съответните национални правила, приложими към тези водачи.“

15) В член 16, параграф 3 буква а) се заменя със следния текст:

„а) включва всички данни, посочени в параграф 2, за минимален период, обхващащ деня на проверката и предходните 56 дни; тези данни трябва да бъдат актуализирани на редовни интервали с продължителност, непревишаваща един месец;“

16) В член 19 параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.Държавите членки определят правила относно санкциите, приложими при нарушения на настоящия регламент и на Регламент (ЕС) № 165/2014, и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Тези санкции трябва да бъдат ефективни и съразмерни на тежестта на нарушенията, както е посочено в приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*3), както и възпиращи и недискриминационни. Нарушенията на настоящия регламент и на Регламент (ЕС) № 165/2014 не могат да бъдат подлагани на повече от една санкция или процедура. Държавите членки нотифицират Комисията за тези разпоредби и мерки, заедно с метода и критериите, избрани на национално равнище за оценка на тяхната пропорционалност. Държавите членки нотифицират незабавно всички последващи изменения, които ги засягат. Комисията уведомява държавите членки за тези разпоредби и мерки, както и за всякакви техни изменения. Комисията гарантира, че тази информация се публикува на специален публичен уебсайт на всички официални езици на Съюза, съдържащ подробна информация относно тези санкции, приложими в държавите — членки.

17) Член 22 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.Държавите членки работят в тясно сътрудничество помежду си и си оказват съдействие без ненужно забавяне, за да улесняват съгласуваното прилагане на настоящия регламент и ефективното му изпълнение в съответствие с изискванията по член 8 от Директива 2006/22/ЕО.“;

б) в параграф 2 се добавя следната буква:

„в) друга конкретна информация, включително за степента на риск на предприятието, от която може да произтекат последици за спазването на настоящия регламент.“;

в) вмъкват се следните параграфи:

„3а.За целите на обмена на информация в рамките на настоящия регламент държавите членки използват органите за взаимодействие в Общността, определени съгласно член 7 от Директива 2006/22/ЕО.

3б.Взаимното административно сътрудничество и взаимопомощта се предоставят безплатно.“

18) Вмъква се следният член:

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8а, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 20 август 2020 г.

Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 8а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (*4).

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 8а, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

19) В член 24, параграф 2 се заменя със следния текст:

„2а.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (*5).

2а.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

20) В член 25 параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.В случаите, посочени в параграф 1, буква б), Комисията приема актове за изпълнение, в които се определят общи подходи.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2а.“