Член 22

Неявяване на ответник

1. Когато даден документ за образуване на производство или друг равностоен документ е трябвало да бъде предаден на друга държава членка, за да бъде връчен съгласно настоящия регламент, и ответникът не се е явил, съдебно решение не се постановява, докато не се установи, че връчването или предаването на документа са били извършени в срок, достатъчен, за да позволи на ответника да организира защита, и че:

а) документът е бил връчен по начин, предписан от вътрешното право на държавата членка адресат за връчване на документи по местни производства на лица, намиращи се на нейна територия; или

б) документът действително е връчен на ответника или в местопребиваване на ответника по друг начин, предвиден в настоящия регламент;

2. Всяка държава членка може да уведоми Комисията за факта, че съдът, независимо от параграф 1, може да постанови решение, въпреки че не е получено удостоверение, потвърждаващо връчването на документа за образуване на производство или неговия еквивалент, ако са налице всички посочени условия:

а) документът е предаден по един от начините, предвидени в настоящия регламент;

б) от деня на предаване на документа е изминал срок, определен като достатъчен от съда по конкретното дело, но не по-кратък от шест месеца;

в) не е получено никакво удостоверение, въпреки че са положени всички разумни усилия за получаването му чрез компетентните власти или органи на държавата членка адресат.

Посочената информация се предоставя за ползване чрез Европейския портал за електронно правосъдие.

3. Независимо от параграфи 1 и 2 при обосновани спешни случаи съдът може да разпореди всякакви временни или обезпечителни мерки.

4. Когато даден документ за образуване на производство или друг равностоен документ е трябвало да бъде предаден на друга държава членка, за да бъде връчен в съответствие с настоящия регламент, и е постановено решение срещу ответник, който не се е явил, съдът има право да освободи ответника от последиците от изтичане на срока за обжалване на решението, ако са изпълнени следните две условия:

а) ответникът не по своя вина не се е запознал своевременно с документа, за да организира защита, или не е научил за решението, за да може да го обжалва; и

б) основанията за обжалване, посочени от ответника, не изглеждат лишени от основание.

Молба за такова възстановяване на срока може да бъде подадена само в разумен срок след като ответникът е узнал за решението.

Всяка държава членка може да уведоми Комисията за факта, че молба за възстановяване на срок няма да бъде приета за разглеждане, ако е била подадена след изтичане на срок, определен от държавата членка в това уведомление. Този срок не може да е по-кратък от една година, считано от постановяването на решението. Посочената информация се предоставя за ползване чрез Европейския портал за електронно правосъдие.

5. Параграф 4 не се прилага за решенията, които се отнасят до гражданското състояние или правоспособността и дееспособността на лицата.