Член 68

Специални правила за допустимост за финансовите инструменти

1. Допустимите разходи по даден финансов инструмент представляват общата сума на приноса от програмата, изплатена, а в случай на гаранции — заделена за договори за гаранция, от финансовия инструмент в рамките на периода на допустимост, когато тази сума съответства на:

а) плащанията към крайните получатели в случаите на заеми, капиталови и квазикапиталови инвестиции;

б) ресурсите, заделени за договори за гаранция, независимо дали са текущи, или вече са достигнали своя падеж, за да се отговори на евентуални искания за активиране на гаранции за загуби, изчислени въз основа коефициент на мултиплициране, установен за съответните изплатени нови заеми, капиталови или квазикапиталови инвестиции в крайни получатели;

в) плащанията към или в полза на крайни получатели, когато финансовите инструменти се съчетават с друга форма на финансово участие на Съюза в рамките на единична операция за финансов инструмент съгласно член 58, параграф 5;

г) плащанията на такси за управление и възстановяване на разходите за управление, направени от субектите, изпълняващи финансовия инструмент.

2. Когато даден финансов инструмент се изпълнява през последователни програмни периоди, може да се предоставя подкрепа на крайни получатели или в полза на крайни получатели, включително разходи и такси за управление, въз основа на споразумения, сключени в рамките на предишния програмен период, при условие че тази подкрепа е в съответствие с правилата за допустимост на следващия програмен период. В такива случаи допустимостта на разходите, представени в заявленията за плащане, се определя съгласно правилата на съответния програмен период.

3. По отношение на параграф 1, буква б) — ако субектът, който се възползва от гаранциите, не е изплатил планирания размер на новите заеми, капиталовите или квазикапиталовите инвестиции на крайните получатели в съответствие с коефициента на мултиплициране, допустимите разходи се намаляват пропорционално. Коефициентът на мултиплициране може да се преразгледа, когато това е оправдано от настъпили промени в пазарните условия. Такова преразглеждане няма обратно действие.

4. По отношение на параграф 1, буква г) — таксите за управление се определят въз основа на качеството на изпълнение.

Когато субектите, изпълняващи холдингов фонд, се избират чрез пряко възлагане на поръчка съгласно член 59, параграф 3, за размера на разходите и таксите за управление, изплатени на тези субекти, които могат да бъдат декларирани като допустими разходи, се определя праг до 5 % от общия размер на приноса от програмата, изплатен на крайните получатели под формата на заеми или заделен за договори за гаранция, и до 7 % от общия размер на приноса от програмата, изплатен на крайните получатели под формата на капиталови и квазикапиталови инвестиции.

Когато субектите, изпълняващи специален фонд, се избират чрез пряко възлагане на поръчка съгласно член 59, параграф 3, за размера на разходите и таксите за управление, изплатени на тези субекти, които могат да бъдат декларирани като допустими разходи, се определя праг до 7 % от общия размер на приноса от програмата, изплатен на крайните получатели под формата на заеми или заделен за договори за гаранция, и до 15 % от общия размер на приноса от програмата, изплатен на крайните получатели под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции.

Когато субектите, изпълняващи холдингов фонд или специални фондове, или и двете, се избират чрез тръжна процедура в съответствие с приложимото право, размерът на разходите и таксите за управление се определя в споразумението за финансиране и отразява резултата от тръжната процедура.

5. Когато таксите за предоставяне на кредит или част от тях се начисляват на крайния получател, те не се декларират като допустими разходи.

6. Допустимите разходи, декларирани съгласно параграф 1, не може да надвишават сбора от общия размер на подкрепата от фондовете, изплатена за целите на посочения параграф, и съответното национално съфинансиране.