(7) В член 21 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (8) (Шенгенската конвенция) се предвижда притежателите на валидни разрешения за пребиваване или визи за дългосрочно пребиваване да имат право на свободно движение на територията на договарящите страни по конвенцията, за максимален срок от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, чрез въвеждане на взаимно признаване на разрешенията за пребиваване и визите за дългосрочно пребиваване, издадени от тези договарящи страни. Понастоящем не съществуват възможности за проверка дали кандидатите за получаване на такива разрешения за пребиваване и визи за дългосрочно пребиваване или техните притежатели биха могли да представляват заплаха за сигурността на държавите членки, различни от държавата членка, обработваща заявлението за виза за дългосрочно пребиваване или за разрешение за пребиваване. За да се преодолеят съществуващите информационни пропуски, информацията относно кандидатите за визи за дългосрочно пребиваване и за разрешения за пребиваване и притежателите на такива следва да се съхранява във ВИС. Що се отнася до тези документи, ВИС следва да има за цел поддържането на високо равнище на сигурност — което е особено важно за Шенгенското пространство като пространство без контрол по вътрешните граници — като способства за преценката на това дали кандидат се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или общественото здраве. ВИС следва също така да има за цел и подобряването на ефективността и ефикасността на проверките по външните граници и на проверките на територията на държавите членки, извършвани в съответствие с правото на Съюза или националното право. ВИС следва също да спомага за установяването на самоличността, по-специално с цел улесняване на връщането на всяко лице, което не отговаря или е престанало да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на държавите членки. ВИС следва също така да допринася и за предотвратяването, разкриването и разследването на терористични или други тежки престъпления; да гарантира правилното установяване на самоличността на лицата; да улеснява прилагането на Регламент (ЕС) № 604/2013 и Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (9) и да подкрепя целите на Шенгенската информационна система (ШИС).