Член 15

Консултантски услуги в областта на селското стопанство

1. Държавите членки включват в стратегическите си планове по ОСП система за предоставяне на консултантски услуги за земеделските стопани и останалите бенефициери на подпомагането по линия на ОСП във връзка с управлението на земята и управлението на земеделските стопанства (наричани по-нататък „консултантски услуги в областта на селското стопанство“). Държавите членки могат да се основават на съществуващите системи.

2. Консултантските услуги в областта на селското стопанство обхващат икономическите, екологичните и социалните аспекти, като отчитат съществуващите земеделски практики, и осигуряват актуална технологична и научна информация, разработена посредством проекти за научни изследвания и иновации, включително що се отнася до предоставянето на обществени блага.

Чрез консултантските услуги в областта на селското стопанство се предлага подходяща помощ в рамките на цикъла на развитие на стопанствата, включително за създаването на земеделско стопанство за първи път, приспособяването на производствените модели към потребителското търсене, иновативни практики, селскостопански техники с цел устойчивост спрямо изменението на климата, включително агролесовъдство и агроекология, подобряване на хуманното отношение към животните и, при необходимост, стандарти за безопасност и социално подпомагане.

Консултантските услуги в областта на селското стопанство са интегрирани в рамките на взаимосвързаните услуги, предоставяни от консултантите в селското стопанство, изследователите, организациите на земеделски стопани и други заинтересовани лица, които формират AKIS.

3. Държавите членки гарантират, че предоставяните консултации са безпристрастни и че консултантите имат необходимата квалификация, преминали са подходящо обучение и не са в конфликт на интереси.

4. Консултантските услуги в областта на селското стопанство са приспособени към различните видове производство и земеделски стопанства и обхващат поне следното:

a) всички изисквания, условия и задължения в областта на управлението, които се прилагат по отношение на земеделските стопани и други бенефициери, определени в стратегическия план по ОСП, включително изискванията и стандартите съгласно предварителните условия и условията за интервенциите, както и информацията относно финансовите инструменти и бизнес плановете, установени в стратегическия план по ОСП;

б) изискванията, установени от държавите членки за прилагането на Директива 92/43/ЕИО, Директива 2000/60/ЕО, член 55 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета , Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета , Директива 2009/128/ЕО, Директива 2009/147/ЕО, Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета , Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета и Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета ; в) земеделските практики, които възпрепятстват развитието на антимикробна резистентност, както е посочено в съобщението на Комисията от 29 юни 2017 г., озаглавено „Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)“;

г) предотвратяването и управлението на риска;

д) подпомагането на иновациите, по-специално за подготовката и изпълнението на проекти на оперативните групи в рамките на ЕПИ, както е посочено в член 127, параграф 3;

е) цифровите технологии в селското стопанство и селските райони, както е посочено в член 114, буква б);

ж) устойчивото управление на хранителните вещества, включително, най-късно считано от 2024 г., употребата на инструмент за устойчивост на земеделските стопанства за хранителните вещества, като такъв инструмент е всяко цифрово приложение, което предлага най-малко следното:

i) балансиран състав на хранителните вещества на полево равнище;

ii) законовите изисквания по отношение на хранителните вещества;

iii)

данни за почвите въз основа на наличната информация и анализи;

iv) данни от интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), които са от значение за управлението на хранителните вещества;

з) условията на заетост, задълженията на работодателите, здравословните и безопасни условия на труд и социалната подкрепа в земеделските общности.