Член 26

Резерви за права на плащане

1. Всяка държава членка, която реши да предоставя основно подпомагане на доходите въз основа на права на плащане, управлява национален резерв.

2. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, когато държава членка реши да диференцира основното подпомагане на доходите в съответствие с член 22, параграф 2, тя може да реши да разполагат с резерв за всяка група територии, посочени в този член.

3. Държавите членки гарантират, че правата на плащане от резерва се отпускат единствено на активни земеделски стопани.

4. Държавите членки използват резерва си за отпускане на права на плащане приоритетно на следните земеделски стопани:

а) млади земеделски стопани, които наскоро са създали стопанство за първи път;

б) нови земеделски стопани.

5. Държавите членки отпускат права на плащане или увеличава стойността на съществуващите права на плащане на активни земеделски стопани, които имат право на това по силата на окончателно съдебно решение или по силата на окончателен административен акт на компетентен орган на посочената държава членка. Тя гарантира, че тези активни земеделски стопани получават броя и стойността на правата на плащане, установени в посоченото решение или акт, на дата, която трябва да бъде определена от същата държава членка.

6. Държавите членки гарантират, че резервът се попълва чрез линейно намаляване на стойността на всички права на плащане, когато резервът е недостатъчен за покриване на правата на плащане в съответствие с параграфи 4 и 5.

7. Държавите членки могат да определят допълнителни правила относно използването на резерва, включително допълнителни категории земеделски стопани, които да се обслужват от резерва, при условие че посочените в параграфи 4 и 5 приоритетни групи са били обслужени, както и относно случаите, в които се налага попълване на резерва. Когато резервът се попълва чрез линейно намаляване на стойността на правата на плащане, това линейно намаляване се прилага за всички права на плащане на национално равнище или, когато държавите членки прилагат дерогацията, предвидена в параграф 2 — на равнището на съответната група територии, посочени в член 22, параграф 2.

8. Държавите членки определят стойността на новите права на плащане, отпуснати от резерва, на равнището на средната за страната стойност на правата на плащане през годината на отпускане или на средната стойност на правата на плащане за всяка група територии, посочени в член 22, параграф 2 през годината на отпускане.

9. Държавите членки могат да решат да увеличат стойността на съществуващите права на плащане до средната за страната стойност през годината на отпускане или до средната стойност за всяка група територии, посочени в член 22, параграф 2.