Член 152

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 4, параграф 8, член 7, параграф 2, член 13, параграф 3, член 17, параграф 6, член 35, член 37, параграф 5, член 38, параграф 5, член 39, параграф 3, членове 45, 56 и 84, член 87, параграф 2, член 89, параграф 4, член 100, параграф 3 и членове 116, 122 и 158, се предоставя на Комисията за срок от седем години, считано от 7 декември 2021 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на седемгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 4, параграф 8, член 7, параграф 2, член 13, параграф 3, член 17, параграф 6, член 35, член 37, параграф 5, член 38, параграф 5, член 39, параграф 3, членове 45, 56 и 84, член 87, параграф 2, член 89, параграф 4, член 100, параграф 3 и членове 116, 122 и 158, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за него едновременно Европейския парламент и Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграф 8, член 7, параграф 2, член 13, параграф 3, член 17, параграф 6, член 35, член 37, параграф 5, член 38, параграф 5, член 39, параграф 3, членове 45, 56 и 84, член 87, параграф 2, член 89, параграф 4, член 100, параграф 3 и членове 116, 122 и 158, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.