Член 59

Защита на финансовите интереси на Съюза

1. В рамките на ОСП държавите членки, като спазват приложимите системи на управление, приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички други необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, включително ефективно прилагане на критерия за допустимост на разходите, установен в член 37. Тези актове и мерки трябва да се отнасят по-специално до:

а) проверка на законосъобразността и редовността на операциите, финансирани от ЕФГЗ и ЕЗФРСР, включително на равнището на бенефициерите, както е посочено в стратегическите планове по ОСП;

б) гарантиране на ефективното предотвратяване на измами, особено в областите с по-висок риск, което да има възпиращ ефект, като се отчитат разходите и ползите и пропорционалността на мерките;

в) предотвратяване, установяване и коригиране на нередности и измами;

г) налагане на санкции, които са ефективни, пропорционални и възпиращи в съответствие с правото на Съюза, или ако такова не съществува — с националното право, и започване на съдебно производство с тази цел, ако е необходимо;

д) възстановяване на неправомерни плащания с лихви и започване на съдебно производство с тази цел, ако е необходимо, включително за нередности по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2988/95.

2. Държавите членки създават ефикасни системи за управление и контрол, за да гарантират спазването на законодателството на Съюза, уреждащо интервенциите на Съюза.

Държавите членки предприемат необходимите действия, за да гарантират правилното функциониране на своите системи за управление и контрол, както и законосъобразността и редовността на разходите, декларирани пред Комисията.

За да подпомогне държавите членки в това отношение, Комисията предоставя на държавите членки инструмент за извличане на данни с цел оценка на рисковете, свързани с проектите, бенефициерите, изпълнителите и договорите, като същевременно се гарантира минимална административна тежест и ефективна защита на финансовите интереси на Съюза. Този инструмент за извличане на данни може да се използва и с цел да се избегне заобикалянето на правилата, както е посочено в член 62. До 2025 г. Комисията представя доклад, в който се оценява използването на единния инструмент за извличане на данни и неговата оперативна съвместимост с оглед на общото му използване от държавите членки.

3. Държавите членки гарантират качеството и надеждността на системата за докладване и на данните за показателите.

4. Държавите членки гарантират, че бенефициерите на ЕФГЗ и ЕЗФРСР предоставят информацията, необходима за тяхното идентифициране, включително, когато е приложимо, идентификацията на групата, в която те участват, както е определено в член 2, точка 11 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета . 5. Държавите членки предприемат подходящи предпазни мерки, за да гарантират, че прилаганите санкции, както са посочени в параграф 1, буква г), са пропорционални и са съобразени със сериозността, обхвата, продължителността или повторяемостта на констатираното неспазване.

Установените от държавите членки механизми трябва да гарантират по-специално, че не се налагат санкции, когато:

а)неспазването се дължи на непреодолима сила или извънредни обстоятелства съгласно член 3;

б)неспазването се дължи на грешка на компетентния орган или друг орган и ако няма основания да се счита, че грешката е могла да бъде установена от лицето, засегнато от административната санкция;

в)засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по параграф 1 от настоящия член, или когато компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина.

Ако неспазването на условията за отпускане на подпомагането се дължи на непреодолима сила или извънредни обстоятелства съгласно член 3, бенефициерът си запазва правото да получи подпомагане.

6. Държавите членки могат да включат в своите системи за управление и контрол възможността заявленията за подпомагане и исканията за плащане да бъдат коригирани след подаването им, без да се засяга правото на получаване на подпомагане, при условие че елементите или пропуските, които трябва да бъдат коригирани, са били направени добросъвестно, както е признато от компетентния орган, и поправката е направена или преди заявителят да бъде уведомен, че е избран за проверка на място, или преди компетентният орган да е взел решение по отношение на заявлението.

7. Държавите членки въвеждат механизми, гарантиращи ефективното разглеждане на жалби във връзка с ЕФГЗ и ЕЗФРСР, като по искане на Комисията разглеждат подадените до Комисията жалби, попадащи в обхвата на техните стратегически планове по ОСП. Държавите членки уведомяват Комисията за резултатите от тези разглеждания. Комисията гарантира, че подадените пряко до нея жалби се обработват по подходящ начин. Когато Комисията препрати жалба до държава членка и държавата членка не предприеме последващи действия в определения от Комисията срок, Комисията предприема необходимите стъпки, за да гарантира, че държавата членка спазва задълженията си по настоящия параграф.

8. Държавите членки уведомяват Комисията за мерките и действията, приети съгласно параграфи 1 и 2.

Всички условия, които държавите членки определят в допълнение към условията, установени в правилата на Съюза за получаване на подкрепа, финансирано от ЕФГЗ или от ЕЗФРСР, трябва да бъдат проверими.

9. Комисията може да приеме актове за изпълнение, с които определя необходимите правила за осигуряването на еднакво прилагане на настоящия член, които се отнасят до:

а) процедурите, сроковете, обмена на информация, изискванията за инструмента за извличане на данни и информацията, която трябва да се събира относно идентифицирането на бенефициерите, във връзка със задълженията, посочени в параграфи 1, 2 и 4;

б) уведомяването и съобщаването от държавите членки до Комисията във връзка със задълженията, определени в параграфи 5 и 7.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 103, параграф 3.