Член 29

Неспазване

1. Комисията приема акт за изпълнение, с който установява констатираното неспазване (наричан по-долу „решението за установяване на неспазване“), когато установи, че контролиращо достъпа предприятие не спазва едно или повече от следните:

a) някое от задълженията, предвидени в член 5, 6 или 7;

б) мерки, посочени в решение на Комисията, прието съгласно член 8, параграф 2;

в) корективни мерки, наложени съгласно член 18, параграф 1;

г) временни мерки, разпоредени съгласно член 24; или

д) ангажименти, които са станали правнообвързващи съгласно член 25.

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 50, параграф 2.

2. Комисията се стреми да приеме своето решение за установяване на неспазване в срок от 12 месеца от образуването на производството съгласно член 20.

3. Преди да приеме решението за установяване на неспазване Комисията съобщава на съответното контролиращо достъпа предприятие предварителните си констатации. В тези предварителни констатации Комисията разяснява мерките, които възнамерява да предприеме или които смята, че контролиращото достъпа предприятие следва да предприеме, за да се съобрази по ефективен начин с предварителните констатации.

4. Когато възнамерява да приеме решение за установяване на неспазване, Комисията може да се консултира с трети лица.

5. В решението за установяване на неспазване Комисията разпорежда на контролиращото достъпа предприятие да прекрати и да се въздържа от неспазване в рамките на подходящ срок и да даде разяснения за начина, по който планира да се съобрази с това решение.

6. Контролиращото достъпа предприятие предоставя на Комисията описание на мерките, които е предприело, за да гарантира спазването на решението за установяване на неспазване.

7. Когато Комисията реши да не приема решение за установяване на неспазване, тя приключва производството с решение.