Член 31

Помощ за ангажименти за хуманно отношение към животните

1. Помощта за ангажименти за хуманно отношение към животните е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 от него, ако изпълнява условията, определени в настоящия член и в глава I от настоящия регламент.

2. Помощта се предоставя на предприятия, които доброволно се задължават да извършват дейности, състоящи се в поемането на един или повече ангажименти за хуманно отношение към животните, посочени в параграф 7.

3. Държавите членки предоставят помощ само за ангажименти, които надхвърлят съответните задължителни стандарти, установени в дял III, глава I, раздел 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115, и други приложими задължителни изисквания, установени от националното законодателство и законодателството на Съюза.

4. Помощта по настоящия член се предоставя само за ангажименти, които са различни от ангажиментите, за които се отпускат плащания съгласно член 31 от Регламент (ЕС) 2021/2115.

5. Всички задължителни стандарти и изисквания, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, се установяват и описват в националното правно основание.

6. Когато в националното право бъдат наложени нови изисквания, надхвърлящи съответните минимални изисквания, установени в правото на Съюза, може да бъде предоставено подпомагане за ангажиментите, които допринасят за съобразяването с тези изисквания, като подпомагането се предоставя за не повече от 24 месеца от датата, на която изискванията станат задължителни за стопанството.

7. Ангажиментите за хуманно отношение към животните, които отговарят на условията за получаване на помощ, осигуряват по-високи стандарти при методите на производство в една от следните области:

а) поене, хранене и грижи за животните в съответствие с естествените им потребности;

б) условия на отглеждане, с които се подобряват удобството на животните и тяхната свобода на движение, като например по-голямо пространство, подови настилки, естествена светлина, контрол на микроклимата, както и условия на отглеждане като свободни системи или системи за групово отглеждане — в зависимост от естествените нужди на животните;

в) условия, позволяващи проявите на естествено поведение, като например обогатяване на жизнената среда или късно отбиване;

г) достъп и паша в открити пространства;

д) практики, които увеличават издръжливостта и продължителността на живота на животните, включително отглеждане на породи с по-бавен растеж;

е) практики, при които се избягва отстраняването на части от тялото или кастрацията на животни. В специални случаи, когато се счита, че е необходимо отстраняването на части от тялото или кастрацията на животни, трябва да се използват анестетични, аналгетични и противовъзпалителни лекарствени продукти или имунокастрация;

ж) санитарни мерки за предотвратяване на незаразни болести, при които не се изисква използването на лекарствени вещества като ваксини, инсектициди или противопаразитни лекарства.

8. Ангажиментите за хуманно отношение към животните се поемат за период от една до седем години. Държавите членки могат да определят по-дълъг период за определени видове ангажименти, включително чрез предвиждане на едногодишно удължаване след изтичане на първоначалния период, когато това е необходимо с оглед постигането или запазването на търсените ползи за хуманно отношение към животните.

9. Подновяването на договорите за поемане на ангажименти може да бъде и автоматично, ако подробностите за това се съдържат в договора. Механизмът за подновяване на ангажиментите за хуманно отношение към животните се установява от държавите членки в съответствие с приложимите национални разпоредби. Упоменатият механизъм се описва в националното правно основание. Във всички случаи подновяването се извършва при спазване на условията по настоящия член.

10. Държавите членки гарантират, че предприятията, извършващи операции по настоящия член, имат достъп до съответните знания и информация, необходими за изпълнението на тези операции, и че се предоставя подходящо обучение за лицата, които имат нужда от него, както и достъп до експертен опит с цел да се подпомагат земеделските стопани, които поемат ангажимента да променят своите производствени системи.

11. За ангажиментите, поети в съответствие с настоящия член, държавата членка предвижда клауза за преразглеждане, за да се гарантира тяхното коригиране в случай на изменения на съответните задължителни изисквания и стандарти, посочени в параграфи 3 и 7.

12. Помощта се предоставя годишно, за да покрие изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи, произтичащи от ангажиментите за хуманно отношение към животните.

13. Помощта е ограничена до 100 % от разходите, посочени в параграф 12, и не надхвърля 500 евро на животинска единица годишно.