(83) Третите страни критични доставчици на услуги в областта на ИКТ следва да могат да предоставят услуги в областта на ИКТ от всяко място по света, не непременно или не само от помещения, намиращи се в Съюза. Надзорните дейности следва да се извършват първо в помещенията, разположени в Съюза, и чрез взаимодействие със субекти, намиращи се в Съюза, включително дъщерните дружества, създадени от третите страни критични доставчици на услуги в областта на ИКТ съгласно настоящия регламент. Такива действия в рамките на Съюза обаче може да се окажат недостатъчни, за да може водещият надзорник да изпълнява пълноценно и ефективно задълженията си съгласно настоящия регламент. Ето защо водещият надзорник следва също така да може да упражнява съответните си надзорни правомощия в трети държави. Упражняването на тези правомощия в трети държави следва да позволява на водещия надзорник да проверява съоръженията, от които услугите в областта на ИКТ или услугите за техническа поддръжка действително се предоставят или управляват от третата страна критичен доставчик на услуги в областта на ИКТ, и следва да предоставя на водещия надзорник цялостно и оперативно разбиране за управлението на риска в областта на ИКТ от третата страна критичен доставчик на услуги в областта на ИКТ. Възможността водещият надзорник, в качеството си на агенция на Съюза, да упражнява правомощия извън територията на Съюза следва да бъде надлежно уредена от съответните условия, по-специално съгласието на съответната трета страна критичен доставчик на услуги в областта на ИКТ. По подобен начин съответните органи на третата държава следва да бъдат информирани за дейностите на водещия надзорник на тяхната територия и да не са възразили срещу изпълнението им. За да се гарантира обаче ефикасност на прилагането и без да се засягат съответните области на компетентност на институциите на Съюза и на държавите членки, тези правомощия трябва също така да бъдат изцяло заложени в сключени споразумения за административно сътрудничество със съответните органи на съответната трета държава. Поради това настоящият регламент следва да позволи на ЕНО да сключват споразумения за административно сътрудничество със съответните органи на трети държави, които по друг начин не следва да създават правни задължения по отношение на Съюза и неговите държави членки.