Член 36

Упражняване на правомощията на водещия надзорник извън Съюза

1. Когато целите на надзора не могат да бъдат постигнати чрез взаимодействие с дъщерното предприятие, създадено за целите на член 31, параграф 12, или чрез упражняване на надзорни дейности в помещения, намиращи се в Съюза, водещият надзорник може да упражнява правомощията, посочени в следните разпоредби, в помещения, разположени в трета държава, които са притежавани или използвани по някакъв начин за целите на предоставянето на услуги на финансови субекти от Съюза от трета страна критичен доставчик на услуги в областта на ИКТ, във връзка с неговите стопански операции, функции или услуги, включително административни, стопански или оперативни офиси, помещения, терени, сгради или други имоти:

а) в член 35, параграф 1, буква а), и

б) в член 35, параграф 1, буква б) в съответствие с член 38, параграф 2, букви а), б) и г) и член 39, параграф 1 и параграф 2, буква а).

Правомощията, посочени в първа алинея, може да бъдат упражнявани при спазване на всяко едно от следните условия:

i)водещият надзорник счита, че извършването на проверка в трета държава е необходимо, за да може той да изпълнява изцяло и ефективно задълженията си съгласно настоящия регламент;

ii)проверката в трета държава е пряко свързана с предоставянето на услуги в областта на ИКТ на финансови субекти в Съюза;

iii)съответната трета страна критичен доставчик на услуги в областта на ИКТ, е дал съгласието си за извършване на проверка в трета държава; както и

iv)съответният орган на въпросната трета държава е бил официално уведомен от водещия надзорник и не е повдигнал възражения.

2. Без да се засяга компетентността на институциите на Съюза и на държавите членки, за целите на параграф 1 ЕБО, ЕОЦКП или ЕОЗППО сключват споразумения за административно сътрудничество със съответния орган на третата държава, за да се даде възможност за безпрепятствено провеждане на проверките на нейна територия от водещия надзорник и определения от него екип за мисията му в тази трета държава. Тези споразумения за сътрудничество не пораждат правни задължения по отношение на Съюза и неговите държави членки, нито възпрепятстват държавите членки и техните компетентни органи да сключват двустранни или многостранни споразумения с въпросните трети държави и техните органи.

В споразуменията за сътрудничество се посочват най-малко следните елементи:

а)процедурите за координиране на надзорните дейности, извършвани съгласно настоящия регламент, и всяко аналогично наблюдение на риска в областта на ИКТ, пораждан от трета страна във финансовия сектор, упражнявано от съответния орган на засегнатата трета държава, включително подробности за предаване на съгласието на този орган, което да позволи на водещия надзорник и определения от него екип да проведат общи разследвания и проверки на място, както е посочено в параграф 1, първа алинея, на територията под негова юрисдикция;

б)механизма за предаване на всяка имаща отношение информация между ЕБО, ЕОЦКП или ЕОЗППО и съответния орган на засегнатата трета държава, по-специално във връзка с информацията, която може да бъде поискана от водещия надзорник съгласно член 37;

в)механизмите за своевременно уведомяване на ЕБО, ЕОЦКП или ЕОЗППО от съответния орган на засегнатата трета държава за случаите, в които за трета страна доставчик на услуги в областта на ИКТ, установена в трета държава и определена като критична съгласно член 31, параграф 1, буква а), се счита, че е нарушила изискванията, които съгласно приложимото право на тази трета държава е длъжна да спазва при предоставянето на услуги на финансови институции на нейна територия, както и приложените корективни мерки и санкции;

г)редовното предаване на актуална информация за промените в нормативната или надзорната уредба във връзка с наблюдението на риска в областта на ИКТ, пораждан от трети страни по отношение на финансовите институции в засегнатата трета държава;

д)подробностите, позволяващи, ако е необходимо, участието на един представител на съответния орган на третата държава в проверките, извършвани от водещия надзорник и определения екип.

3. Когато водещият надзорник не е в състояние да извършва надзорни дейности извън Съюза, съгласно посоченото в параграфи 1 и 2, водещият надзорник:

а) упражнява правомощията си по член 35 въз основа на всички факти и документи, с които разполага;

б) документира и обяснява всяка последица от невъзможността си да извърши предвидените надзорни дейности, както е посочено в настоящия член.

Потенциалните последици, посочени в буква б) от настоящия параграф, се вземат предвид в препоръките на водещия надзорник, издавани съгласно член 35, параграф 1, буква г).