(19) Съгласно Регламент (ЕС) № 347/2013 в процеса на изготвянето на списъка на Съюза за проекти от общ интерес кандидатстващите проекти от общ интерес следва да докажат значителен принос за поне един критерий, включен в набор от критерии, който може, но не е задължително, да бъде устойчивостта. Това изискване, което съответстваше на тогавашните специфични потребности на вътрешния енергиен пазар, даде възможност за разработването на проекти от общ интерес, които бяха насочени само към преодоляването на рисковете за сигурността на доставките, дори да не показваха ползи по отношение на устойчивостта. Все пак предвид развитието на потребностите на Съюза от инфраструктура, целите за декарбонизация и заключенията на Европейския съвет, приети на 21 юли 2020 г., съгласно които „разходите на ЕС следва да бъдат съобразени със зададените в Парижкото споразумение цели и с принципа за ненанасяне на вреда, установен в Европейския зелен пакт“, устойчивостта, изразяваща се в интеграцията на възобновяеми енергийни източници и в намаляването на емисиите на парникови газове, според случая, следва да бъде оценявана, за да се гарантира, че политиката за трансевропейските енергийни мрежи е съгласувана с целите на Съюза в областта на енергетиката и климата и с целите за неутралност по отношение на климата до 2050 г., като се отчитат особеностите на всяка държава членка във връзка с постигането на целта за неутралност по отношение на климата. Устойчивостта на мрежите за пренос на въглероден диоксид се разглежда през призмата на общото очаквано намаление на емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл на проекта и липсата на алтернативни технологични решения за постигане на същото равнище на намаляване на въглеродния диоксид.