Член 17

Регулаторни стимули

1. Когато даден организатор на проект поема по-големи рискове при разработването, изграждането, експлоатацията или поддръжката в рамките на проект от общ интерес, попадащ в компетентността на националните регулаторни органи, в сравнение с нормално поеманите рискове при сравним инфраструктурен проект, държавите членки и националните регулаторни органи могат да предоставят подходящи стимули за такъв проект в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 715/2009, член 18, параграф 1 и член 18, параграфи 3 – 6 от Регламент (ЕС) 2019/943, член 41, параграф 8 от Директива 2009/73/ЕО и член 58, буква е) от Директива (ЕС) 2019/944.

Първата алинея не се прилага, когато по отношение на проекта от общ интерес е допуснато освобождаване:

а)от прилагането на членове 32, 33 и 34 и на член 41, параграфи 6, 8 и 10 от Директива 2009/73/ЕО в съответствие с член 36 от посочената директива;

б)от прилагането на член 19, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2019/943 или на член 6, член 59, параграф 7 и член 60, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/944 в съответствие с член 63 от Регламент (ЕС) 2019/943;

в)в съответствие с член 36 от Директива 2009/73/ЕО;

г)в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 714/2009.

2. Ако се вземе решение да се предоставят стимулите, посочени в параграф 1 от настоящия член, националните регулаторни органи вземат предвид резултатите от анализа на разходите и ползите в съответствие с методиката, изготвена в съответствие с член 11, и по-специално породените от проекта положителни странични въздействия за региона или за Съюза като цяло. Националните регулаторни органи анализират също и специфичните рискове, поемани от организаторите на проекта, взетите мерки за намаляване на риска и причините за този рисков профил от гледна точка на нетното положително въздействие на проекта, сравнено с въздействието на по-нискорискова алтернатива. Отговарящите на условията за подобно стимулиране рискове включват по-специално рисковете, свързани с нови технологии на пренос, както на сушата, така и в морето, рисковете във връзка с непълното възстановяване на разходите и рисковете, свързани с развитието.

3. В решението за предоставяне на стимулите се взема предвид специфичният характер на поетия риск и могат да се предоставят стимули, обхващащи, наред с другото, една или повече от следните мерки:

а) правилата за инвестиции с предвидено увеличено натоварване в бъдещи периоди;

б) правилата за признаване на ефективно направените разходи преди пускането на проекта в експлоатация;

в) правилата за осигуряване на допълнителна възвръщаемост на капиталовложенията по проекта;

г) всякаква друга мярка, която бъде счетена за необходима и целесъобразна.

4. Най-късно до 24 януари 2023 г. всеки национален регулаторен орган изпраща на Агенцията своята методика и критериите, използвани за оценка на инвестициите в проекти за енергийна инфраструктура, както и на поеманите във връзка с тези проекти по-големи рискове, актуализирани от гледна точка на най-новите промени в областта на законодателството, политиката, технологиите и пазара. В тази методика и критерии изрично се разглеждат и специфичните рискове, поемани от мрежите за енергия от възобновяеми източници, разположени в морето, посочени в точка 1, буква е) от приложение II, и от проектите, които въпреки че са с ниски капиталови разходи, имат значителни оперативни разходи.

5. Най-късно до 24 юни 2023 г., и като взема надлежно предвид информацията, получена в съответствие с параграф 4 от настоящия член, Агенцията улеснява споделянето на добри практики и прави препоръки в съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/942 по отношение на следните два елемента:

а) стимулите, посочени в параграф 1, въз основа на ориентировъчни показатели за най-добра практика от страна на националните регулаторни органи;

б) обща методика за оценка на поети по-високи рискове при инвестиции в проекти за енергийна инфраструктура.

6. Най-късно до 24 септември 2023 г. всеки национален регулаторен орган публикува своята методика и критериите, използвани за оценка на инвестициите в проекти за енергийна инфраструктура, както и на поеманите във връзка с тях по-големи рискове.

7. Когато мерките, посочени в параграфи 5 и 6, не са достатъчни за гарантирането на навременно изпълнение на проектите от общ интерес, Комисията може да публикува указания във връзка с определените в настоящия член стимули.