(26) С Регламент (ЕС) № 909/2014 се изисква сътрудничество между органите, които имат интерес към дейността на ЦДЦК, предлагащи услуги във връзка с финансови инструменти, създадени съгласно законодателствата на повече от една държава членка. Въпреки това механизмите за надзор остават фрагментирани и могат да доведат до различия в разпределението и естеството на надзорните правомощия в зависимост от съответния ЦДЦК. Тази разпокъсаност създава пречки пред трансграничното предоставяне на услуги от ЦДЦК в Съюза, запазва оставащата неефективност на пазара за сетълмент в Съюза и има отрицателно въздействие върху стабилността на финансовите пазари на Съюза. Въпреки че в Регламент (ЕС) № 909/2014 е предвидена възможност за създаване на колегии, тази възможност рядко е била използвана. За да се осигури ефективната и ефикасна координация на надзора от страна на компетентните органи, създаването на колегии следва да стане задължително при определени условия. Колегия от надзорни органи следва да бъде създавана за ЦДЦК, за чиито дейности се счита, че са от съществено значение за функционирането на пазарите на ценни книжа и за защитата на инвеститорите в най-малко две приемащи държави членки. Колегия, създадена съгласно настоящия регламент, не следва да възпрепятства или да заменя другите форми на сътрудничество между компетентните органи. ЕОЦКП следва да разработи проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на критериите, въз основа на които може да се определи дали дейностите са от съществено значение. Членовете на дадена колегия следва да имат възможността да поискат колегията да приеме необвързващо становище по въпроси, установени по време на прегледа и оценката на ЦДЦК или по време на прегледа и оценката на доставчиците на спомагателни услуги от банков тип, или по въпроси, касаещи разширяването на обхвата или възлагането на външни изпълнители на предоставяни от ЦДЦК дейности и услуги, или по всяко потенциално нарушение на изискванията на Регламент (ЕС) № 909/2014, произтичащо от предоставянето на услуги в приемаща държава членка. Необвързващите становища следва да се приемат с обикновено мнозинство.