Член 61

Институт на сигурна държава на произход

1.Дадена трета държава може да бъде определена като сигурна държава на произход в съответствие с настоящия регламент само ако — въз основа на правната ситуация, прилагането на правото в рамките на демократична система и политическите обстоятелства като цяло — може да се докаже, че няма преследване по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1347 и че не съществува реална опасност от тежко посегателство по смисъла на член 15 от посочения регламент.

2.Определянето на трета държава като сигурна държава на произход както на равнището на Съюза, така и на национално равнище може да бъде направено, като се изключат конкретни части от нейната територия или ясно разпознаваеми категории лица.

3.Преценката за това дали дадена трета държава е сигурна държава на произход в съответствие с настоящия регламент се основава на множество относими и налични източници на информация, включително информация от държавите членки, Агенцията в областта на убежището, Европейската служба за външна дейност, Върховния комисар на ООН за бежанците, както и други имащи отношение международни организации, и при извършването ѝ се взема предвид — ако има такъв — общият анализ на информацията относно държавата на произход, посочен в член 11 от Регламент (ЕС) 2021/2303.

4.При преценката, посочена в параграф 3, се взема предвид, наред с другото, степента, в която се осигурява закрила срещу преследване или тежко посегателство чрез:

а) съответните законови и подзаконови актове на държавата и начина, по който те се прилагат;

б) спазването на правата и свободите, гарантирани в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи или в Международния пакт за граждански и политически права, или в Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията, и по-специално правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи;

в) липсата на експулсиране, извеждане или екстрадиция на собствени граждани към трети държави, където, наред с другото, съществува сериозен риск да им бъде наложено смъртно наказание, да бъдат подложени на изтезания, преследване или друго нечовешко или унизително отношение или наказание, или където животът или свободата им биха били застрашени поради тяхната раса, религия, гражданство, сексуална ориентация, принадлежност към определена социална група или политически възгледи, или където съществува сериозен риск от експулсиране, извеждане или екстрадиране в друга трета държава;

г) наличието на система от ефективни правни средства за защита срещу нарушенията на тези права и свободи.

5.Институтът на сигурна държава на произход може да се приложи единствено при условие че:

а) кандидатът е гражданин на тази държава или е лице без гражданство и преди това е имал обичайно местопребиваване в тази държава;

б) кандидатът не спада към категория лица, за която е направено изключение при определянето на третата държава като сигурна държава на произход;

в) в рамките на индивидуална преценка кандидатът не може да предостави елементи, обосноваващи неприложимостта на института на сигурна държава на произход спрямо него.