(47) Държавите членки следва да разполагат с възможността да прилагат института на първа държава на убежище като основание за недопустимост, когато кандидатът се е ползвал от ефективна закрила и все още може да се ползва от тази закрила в дадена трета държава, където животът и свободата му не са застрашени поради неговата раса, религия, гражданство, принадлежност към определена социална група или политически възгледи, където не е обект на преследване, нито пък е изложен на реален риск от тежко посегателство по смисъла на Регламент (ЕС) 2024/1347, и където кандидатът е защитен срещу връщане и извеждане в нарушение на правото на защита от изтезания и жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание съгласно международното право.