(48) Държавите членки следва да разполагат с възможността да прилагат института на сигурна трета държава като основание за недопустимост, когато съществува възможност кандидатът да поиска и — ако отговаря на условията — да получи ефективна закрила в дадена трета държава, където животът и свободата му не са застрашени поради неговата раса, религия, гражданство, принадлежност към определена социална група или политически възгледи, където не е обект на преследване, нито пък е изложен на реален риск от тежко посегателство по смисъла на Регламент (ЕС) 2024/1347, и където е защитен срещу връщане и извеждане в нарушение на правото на защита от изтезания и жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание съгласно международното право. Независимо от това решаващите органи на държавите членки следва да запазят правото си да преценяват основателността на дадена молба, дори ако са изпълнени условията за нейното определяне като недопустима, по-специално когато са принудени да направят това в съответствие с националните си задължения. Дадена държава членка следва да може да прилага института за сигурна трета държава само когато има връзка между кандидата и третата държава, въз основа на която би било разумно кандидатът да отиде в тази държава. Връзката между кандидата и сигурната трета държава може да се счита за установена, по-специално когато членове на семейството на кандидата се намират в тази държава или когато кандидатът се е установил или е пребивал в тази държава.