Член 59

Институт на сигурна трета държава

1.Трета държава може да се определи като сигурна трета държава само когато в тази държава:

a) животът и свободата на лицата, които не са нейни граждани, не са застрашени въз основа на раса, религия, гражданство, принадлежност към определена социална група или политически възгледи;

б) лицата, които не са нейни граждани, не са изложени на реален риск от тежко посегателство по смисъла на член 15 от Регламент (ЕС) 2024/1347;

в) лицата, които не са нейни граждани, са защитени срещу връщане в съответствие с Женевската конвенция и срещу извеждане в нарушение на правото на защита от изтезания и жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, предвидено в международното право;

г) съществува възможност да се поиска и — когато са изпълнени условията — да се получи ефективна закрила по смисъла на член 57.

2.Определянето на трета държава като сигурна трета държава както на равнището на Съюза, така и на национално равнище може да бъде направено, като се изключат конкретни части от нейната територия или ясно разпознаваеми категории лица.

3.Преценката за това дали дадена трета държава може да бъде определена като сигурна трета държава в съответствие с настоящия регламент се основава на множество относими и налични източници на информация, включително информация от държавите членки, Агенцията в областта на убежището, Европейската служба за външна дейност, Върховния комисар на ООН за бежанците, Съвета на Европа и други съответни международни организации.

4.Институтът на сигурна трета държава може да се прилага:

a) когато дадена трета държава е била определена като сигурна трета държава на равнището на Съюза или на национално равнище в съответствие с член 60 или 64; или

б) по отношение на конкретен кандидат, когато държавата не е била определена като сигурна трета държава на равнището на Съюза или на национално равнище, при условие че посочените в параграф 1 условия са изпълнени по отношение на този кандидат.

5.Институтът на сигурна трета държава може да се прилага само при условие че:

a) в рамките на индивидуална преценка кандидатът не може да представи елементи, обосноваващи неприложимостта на института на сигурна трета държава спрямо себе си;.

б) съществува връзка между кандидата и третата държава, въз основа на която би било разумно кандидатът да отиде в тази държава.

6.Трета държава да се счита за сигурна трета държава за непридружен ненавършил пълнолетие само когато това не противоречи на неговия висш интерес и когато органите на държавите членки преди това са получили от органите на въпросната трета държава уверение, че за непридружения ненавършил пълнолетие ще бъде поета отговорност от тези органи и че той ще получи незабавно достъп до ефективна закрила по смисъла на член 57.

7.Когато Съюзът и дадена трета държава съвместно са постигнали споразумение съгласно член 218 ДФЕС, че приетите съгласно това споразумение мигранти ще бъдат защитени в съответствие с приложимите международни стандарти и при пълно зачитане на принципа на забрана за връщане, условията на настоящия член относно статута на сигурна трета държава могат да се считат за изпълнени, без да се засягат параграфи 5 и 6.

8.Когато молбата е отхвърлена като недопустима поради прилагането на института на сигурна трета държава, решаващият орган:

a) уведомява кандидата в съответствие с член 36; и

б) предоставя на кандидата документ, с който информира органите на третата държава, на езика на тази държава, че основателността на молбата не е била разгледана вследствие на прилагането на института на сигурна трета държава.

9.Когато третата държава не приеме или не приеме обратно кандидата на територията си, кандидатът получава достъп до процедурата в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II и в глава III, раздел I.