(68) Процедурата на границата за разглеждането на молби за международна закрила следва да е възможно най-кратка, като същевременно се гарантира пълно и справедливо разглеждане на молбите. При всички случаи тя не следва да надхвърля 12 седмици, включително с определянето на компетентната държава членка. Държавите членки следва да могат да удължават този срок до 16 седмици, когато лицето е прехвърлено съгласно Регламент (ЕС) 2024/1351. Този срок следва да се разглежда като самостоятелен срок за процедурата на границата за предоставяне на убежище — от регистрацията на молбата до момента, от който кандидатът няма право да остане и не му е позволено да остане. В рамките на този срок държавите членки имат право да определят сроковете в националното право за административния етап и за различните последващи процедурни етапи, но следва да ги определят по такъв начин, че да се гарантира, че процедурата за разглеждане приключва и че впоследствие, в зависимост от случая, решението по искането за оставане и, ако е приложимо, решението при обжалване, се постановяват в срок от 12 седмици или, ако е приложимо — от 16 седмици. След този срок, ако държавата членка все още не е взела съответните решения, на кандидата по принцип следва да се разреши да влезе на територията на държавата членка, при спазване на ограничени изключения, за да може подходящата процедура да продължи. Влизането на територията не се разрешава, когато кандидатът няма право да остане, когато той не е поискал да му бъде позволено да остане за целите на процедура по обжалване или когато съд е решил, че на кандидата не следва да се позволи да остане до получаване на резултата от процедура по обжалване. В такива случаи, за да се гарантира приемственост между процедурата за предоставяне на убежище и процедурата за връщане, процедурата за връщане също се провежда в рамките на процедура на границата, предвидена в Регламент (ЕС) 2024/1349, за срок, не по-дълъг от 12 седмици.