Член 58

Институт на първа държава на убежище

1.Трета държава може да се счита за първа държава на убежище за даден кандидат само когато в тази държава:

a) кандидатът се е ползвал с ефективна закрила в съответствие с Женевската конвенция съгласно член 57, параграф 1 или се е ползвал от ефективна закрила съгласно член 57, параграф 2, преди да пътува до Съюза, като все още може да се възползва от тази закрила;

б) животът и свободата на кандидата не са застрашени поради неговата раса, религия, гражданство, принадлежност към определена социална група или политически възгледи;

в) кандидатът не е изложен на реален риск от тежко посегателство по смисъла на член 15 от Регламент (ЕС) 2024/1347;

г) кандидатът е защитен срещу връщане в съответствие с Женевската конвенция и срещу принудително извеждане в нарушение на правото на защита от изтезания и жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, предвидено в международното право;

2.Институтът на първа държава на убежище може да се приложи в рамките на индивидуална преценка единствено при условие че кандидатът не може да представи елементи, обосноваващи неприложимостта на института на първа държава на убежище спрямо него.

3.Трета държава може да се счита за първа държава на убежище за непридружен ненавършил пълнолетие само когато това не противоречи на неговия висш интерес и когато органите на държавите членки преди това са получили от органите на третата държава уверение, че за непридружения ненавършил пълнолетие ще бъде поета отговорност от тези органи и че той ще се ползва незабавно от ефективна закрила по смисъла на член 57.

4.Когато дадена молба е отхвърлена като недопустима поради прилагането на института на първа държава на убежище, решаващият орган:

a) уведомява кандидата в съответствие с член 36; и

б) предоставя на кандидата документ, с който информира органите на третата държава, на езика на тази държава, че основателността на молбата не е била разгледана вследствие на прилагането на института на първа държава на убежище.

5.Ако третата държава не приеме обратно кандидата на територията си или не даде отговор в срока, определен от компетентния, орган, кандидатът получава достъп до процедурата в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II и в глава III, раздел I.