Член 66

Процедурни правила за отнемане на международната закрила

1.Когато решаващият орган или, ако това е предвидено в националното право, компетентен съд орган започне разглеждане с оглед отнемане на международна закрила от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, съответното лице се ползва от следните гаранции:

а) лицето бива информирано писмено, че въпросът дали отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила, се преразглежда, и какви са причините за това преразглеждане;

б) лицето бива информирано за задължението да съдейства на решаващия орган и на други компетентни органи, по-специално за факта, че от него се изисква да направи писмено изявление и да се яви на лично интервю или изслушване, и да отговори на въпроси;

в) лицето бива информирано за последиците, в случай че не съдейства на решаващия орган и други компетентни органи, както и че непредставянето на писменото изявление и неявяването на личното интервю или изслушването без надлежна обосновка не е пречка решаващият орган или компетентният съд да вземе решение за отнемане на международната закрила; и

г) на лицето се дава възможност да изложи причините, поради които предоставената му международна закрила не следва бъде отнета, чрез писмено изявление в разумен срок от датата, на която е получило информацията, посочена в буква а), и на лично интервю или изслушване на дата, определена от решаващия орган, или, ако това е предвидено в националното право, от компетентния съд.

2.За целите на параграф 1 решаващият орган или компетентният съд:

а) събира относима, точна и актуална информация от относими и налични национални източници, източници на Съюза и международни източници, а когато има такива — взема предвид общия анализ на ситуацията в конкретната държава на произход и указанията, посочени в член 11 от Регламент (ЕС) 2021/2303; и

б) не събира никаква информация от предполагаемите извършители на преследвания или тежки посегателства по начин, който би довел узнаването от страна на тези субекти, че засегнатото лице е лице, на което е предоставена международна закрила, чийто статут е в процес на преразглеждане.

3.Решението за отнемане на международната закрила се постановява писмено във възможно най-кратък срок. В решението за отнемане се посочват правните и фактическите основания, а информацията за начина и съответните срокове за оспорване на решението се дава писмено.

4.Ако решаващият орган или, когато това е предвидено в националното право, компетентният съд е взел решение за отнемане на международната закрила, членове 6, 17, 18 и 19 се прилагат mutatis mutandis.

5.Когато гражданинът на трета държава или лицето без гражданство не оказва съдействие, като не представи писмено изявление, не се яви на личното интервю или изслушването или не отговори на въпроси, без да има надлежна обосновка, липсата на писмено изявление или на лично интервю или изслушване не е пречка решаващият орган или компетентният съд да вземе решение за отнемане на международната закрила. Такъв отказ за съдействие може да се счита само за оборима презумпция, че гражданинът на трета държава или лицето без гражданство вече не желае да се ползва от международна закрила.

6.Процедурата, предвидена в настоящия член, не се прилага, когато гражданинът на трета държава или лицето без гражданство:

а) изрично се отказва от признатия му статут на лице, на което е предоставена международна закрила;

б) е станал гражданин на държава членка; или

в) впоследствие му е била предоставена международна закрила в друга държава членка.

Държавите членки приключват случаите, обхванати от настоящия параграф, в съответствие с националното си право. Не е необходимо това приключване да бъде под формата на решение, но то се вписва най-малко в досието на кандидата, като се посочва правното основание за това приключване.