Член 68

Суспензивно действие на жалбата

1.Действието на решение за връщане се спира автоматично, докато кандидатът или лицето, чиято международна закрила се отнема, има право да остане или му е позволено да остане в съответствие с настоящия член.

2.Кандидатите и лицата, чиято международна закрила се отнема, имат право да останат на територията на държавите членки до изтичането на срока, в който те могат да упражнят правото си на ефективни правни средства за защита пред първоинстанционен съд, а когато това право е било упражнено в рамките на срока — до получаване на резултата от правните средства за защита.

3.Без да се засяга принципът на забрана за връщане, кандидатът и лицето, чиято международна закрила се отнема, няма право да остане съгласно параграф 2, когато компетентният орган е взел някое от следните решения:

а) решение, с което молбата се отхвърля като неоснователна или явно неоснователна, ако към момента на решението:

i) спрямо кандидата се прилага ускорена процедура за разглеждане съгласно член 42, параграф 1 или 3;

ii) спрямо кандидата се прилага процедурата на границата, освен когато кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие;

б) решение, с което молбата се отхвърля като недопустима съгласно член 38, параграф 1, буква а), г) или д) или член 38, параграф 2, освен когато кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, спрямо когото се прилага процедурата на границата;

в) решение, с което молба се отхвърля като мълчаливо оттеглена;

г) решение, с което последваща молба се отхвърля като неоснователна или явно неоснователна; или

д) решение за отнемане на международната закрила в съответствие с член 14, параграф 1, буква б), г) или д) или член 19, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1347.

4.В случаите по параграф 3 съдът има правомощието да реши, след разглеждане както от фактическа, така и от правна гледна точка, дали на кандидата или на лицето, чиято международна закрила се отнема, следва да бъде позволено да остане на територията на държавите членки до получаване на резултата от правните средства за защита по искане на кандидата или на лицето, чиято международна закрила се отнема. Компетентният съд се оправомощава съгласно националното право да вземе служебно решение по този въпрос.

5.За целите на параграф 4 се прилагат следните условия, когато е целесъобразно предвид евентуални служебно постановени решения:

а) кандидатът или лицето, чиято международна закрила се отнема, разполага със срок от най-малко пет дни от датата, на която е бил(о) уведомен(о) за решението, за да поиска да му бъде позволено да остане на територията до получаване на резултата от правните средства за защита;

б) на кандидата или на лицето, чиято международна закрила се отнема, се осигурява устен превод в случай на изслушване пред компетентния съд, когато не може да се осигури подходяща комуникация по друг начин;

в) на кандидата или на лицето, чиято международна закрила се отнема, при поискване се предоставя безплатна правна помощ и представителство в съответствие с член 17;

г) кандидатът или лицето, чиято международна закрила се отнема, не се извежда от територията на компетентната държава членка:

i) до изтичането на срока за подаване пред съд на молба, с която се иска да бъде позволено оставане;

ii) когато кандидатът или лицето, чиято международна закрила се отнема, е поискал(о) в определения срок да му бъде позволено да остане, на кандидата или на лицето, чиято международна закрила се отнема, се позволява да остане на територията до постановяването на решението на съда;

д) кандидатът или лицето, чиято международна закрила се отнема, трябва да бъде информирано надлежно и своевременно за правата му по настоящия параграф.

6.В случай на последващи молби, чрез дерогация от параграф 5, буква г), държавите членки могат да предвидят в националното право, че кандидатът няма право да остане, без да се засяга зачитането на принципа на забрана за връщане, ако се счита, че обжалването има цел единствено да се забави или затрудни изпълнението на решение за връщане, което би довело до неизбежното извеждане на кандидата от държавата членка.

7.Кандидат или лице, чиято международна закрила се отнема, който(което) подава допълнителна жалба срещу първо или следващо решение, постановено в резултат на обжалване, няма право да остане на територията на държавата членка, без да се засяга възможността съд да позволи на кандидата или на лицето, чиято международна закрила се отнема, да остане, по искане на кандидата или на лицето, чиято международна закрила се отнема, или служебно, когато се прави позоваване на принципа на забрана за връщане.