Член 7

Записи

1. Операторите на оборудване, по отношение на което се изискват проверки за течове съгласно член 5, параграф 1, изготвят и съхраняват записи за всяка единица от това оборудване със следната конкретна информация:

а) количеството и вида на съдържащите се в оборудването газове, като посочват отделно, ако е приложимо, количеството, което се добавя по време на монтажа;

б) количествата флуорсъдържащи парникови газове, които се добавят по време на поддръжката или сервизното обслужване или поради теч, включително датата на добавянето им;

в) количеството възстановени газове;

г) дали са добавени газове, количеството и вида на тези газове и дали те са били рециклирани или регенерирани, както и името и адресът в Съюза на съоръжението за рециклиране или регенериране и когато е приложимо, сертификационния му номер;

д) идентификационните данни на предприятието, което е извършило монтажа, сервизното обслужване, поддръжката и, когато е приложимо, възстановяването, ремонта, проверката за течове или извеждането от експлоатация на оборудването, включително, когато е приложимо, номера на неговия сертификат, а когато предприятието, отговорно за извършването на тези операции, е юридическо лице – идентификационните данни на предприятието и на физическото лице, извършващо операциите;

е) датите и резултатите от проверките, извършени съгласно член 5, параграфи 1, както и датите и резултатите от всички ремонти на течове;

ж) ако оборудването е било изведено от експлоатация – мерките, предприети за възстановяване и обезвреждане на флуорсъдържащите парникови газове.

2. Освен в случаите, когато посочените в параграф 1 записи се съхраняват в база данни, създадена от компетентните органи на държавите членки, се прилагат следните правила:

а) операторите, посочени в параграф 1, съхраняват най-малко пет години записите, посочени в същия параграф;

б) предприятията, извършващи дейностите, посочени в параграф 1, буква д), за сметка на операторите, съхраняват най-малко пет години копие от записите, посочени в параграф 1.

При поискване записите, посочени в параграф 1, се предоставят на компетентния орган на съответната държава членка и на Комисията.

3. За целите на член 11, параграф 6 предприятията, доставящи флуорсъдържащи парникови газове, изброени в приложение I или в раздел 1 от приложение II, изготвят и съхраняват записи със съответната информация относно купувачите на тези флуорсъдържащи парникови газове, която включва следните данни:

а) номера на сертификатите на купувача;

б) съответните количества закупени газове.

Предприятията, доставящи газовете, съхраняват посочените записи най-малко пет години. При поискване предприятията, доставящи газовете, предоставят записите на компетентния орган на съответната държава членка или на Комисията.

4. За целите на член 11, параграф 7 предприятията, които продават нехерметически затворено оборудване, заредено с флуорсъдържащи парникови газове, изброени в приложение I и в раздел 1 от приложение II, съхраняват записи за продаденото оборудване и за сертифицираните предприятия, които ще извършат монтажа. Предприятията, продаващи оборудването, посочено в член 11, параграф 7, съхраняват записите за срок от най-малко пет години и при поискване предоставят тези записи на компетентния орган на съответната държава членка.

5. Предприятията, които произвеждат, включително като страничен продукт, пускат на пазара, доставят или получават веществата, изброени в раздел 1 от приложение I, предназначени за видовете употреба, за които е предвидено освобождаване и които са посочени в член 16, параграф 2, водят записи, съдържащи най-малко следната информация, в зависимост от случая:

а) наименование на веществото или сместа, съдържаща това вещество;

б) произведено, внесено, изнесено, регенерирано или унищожено количество през съответната календарна година;

в) доставено и получено количество през съответната календарна година, по доставчик или получател;

г) имена и данни за контакт на доставчиците или получателите;

д) използвано количество през съответната календарна година и посочване на действителната употреба; както и

е) количеството, съхранявано към 1 януари и 31 декември на съответната календарна година.

Предприятията съхраняват записите, посочени в първа алинея, най-малко пет години след производството, пускането на пазара, доставката или получаването и при поискване я предоставят на компетентните органи на съответната държава членка или на Комисията. Компетентните органи и Комисията гарантират поверителността на информацията, съдържаща се в тези записи.

6. Комисията може да определи чрез акт за изпълнение формата на записите, посочени в параграфи 1, 3, 4 и 5, и да посочи как те следва да бъдат изготвени и съхранявани. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 34, параграф 2.