Член 6

Сътрудничество в рамките на ЕНМ

1.ЕЦБ изпълнява задачите си в рамките на единен надзорен механизъм, който се състои от ЕЦБ и националните компетентни органи. ЕЦБ носи отговорност за ефективното и последователно функциониране на ЕНМ.

2.Както ЕЦБ, така и националните компетентни органи спазват задължението за добросъвестно сътрудничество и задължението за обмен на информация.

Без да се засяга правомощието на ЕЦБ да получава пряко или да има пряк достъп до информация, докладвана непрекъснато от кредитните институции, националните компетентни органи предоставят по-конкретно на ЕЦБ цялата информация, необходима за изпълнението на задачите, възложени на ЕЦБ по силата на настоящия регламент.

3.Когато е целесъобразно и без да се засяга отговорността и отчетността на ЕЦБ във връзка със задачите, възложени ѝ с настоящия регламент, националните компетентни органи имат отговорността да оказват съдействие на ЕЦБ при условията, посочени в рамката по параграф 7 от настоящия член, при изготвянето и изпълнението на актове, свързани с посочените в член 4 задачи, по отношение на всички кредитни институции, включително съдействие при осъществяване на дейности за проверка. При изпълнението на задачите си по член 4 те следват дадените от ЕЦБ инструкции.

4.По отношение на задачите, определени в член 4, параграф 1 — с изключение на тези по букви а) и в) от него, ЕЦБ носи отговорностите по параграф 5 от настоящия член, а националните компетентни органи носят отговорностите по параграф 6 от настоящия член, в съответствие с рамката и процедурите, зададени в параграф 7 от настоящия член, за целите на надзора на следните кредитни институции, финансови холдинги или смесени финансови холдинги, или клонове, които са установени в участващи държави членки, на кредитни институции, които са установени в неучастващи държави членки:

— кредитни институции, които не са толкова значими на консолидирана основа, като най-високото равнище на консолидация се намира в участващите държави членки или в отделните институции в конкретния случай на клонове, които са установени в участващи държави членки, на кредитни институции, които са установени в неучастващи държави членки. Значимостта се оценява въз основа на следните критерии:

i) размер;

ii) значимост за икономиката на Съюза или на дадена участваща държава членка;

iii)

значимост на трансграничните дейности.

По отношение на първа алинея по-горе, дадена кредитна институция или финансов холдинг, или смесен финансов холдинг не се счита за по-малко значима, освен ако това не е обосновано от конкретни обстоятелства, които следва да бъдат уточнени в методиката, при положение че е изпълнено което и да било от следните условия:

i) общата стойност на активите ѝ надвишава 30 млрд. евро;

ii) съотношението на общите ѝ активи спрямо БВП на участващата държава членка по установяване надвишава 20 %, освен ако общата стойност на активите ѝ е по-малка от 5 млрд. евро;

iii)

след постъпило уведомление от съответния национален компетентен орган, че той счита тази институция от съществено значение за местната икономика, ЕЦБ взема решение, което потвърждава същественото ѝ значение след обстойна оценка, в т.ч. оценка на балансовия отчет, от страна на ЕЦБ, на въпросната кредитна институция.

ЕЦБ може също по собствена инициатива да разглежда дадена институция като институция от съществено значение тогава, когато последната е установила банкови дъщерни предприятия в повече от една участваща държава членка и нейните трансгранични активи или пасиви представляват значителен дял от общите ѝ активи или пасиви, при спазване на посочените в методиката условия.

Кредитни институции, за които е поискана или получена публична финансова помощ пряко от ЕИФС или ЕМС, не се считат за по-малко значими.

Независимо от предходните алинеи, ЕЦБ осъществява задачите, възложени ѝ с настоящия регламент, по отношение на трите най-значими кредитни институции във всяка от участващите държави членки, освен ако конкретните обстоятелства налагат друго.

5.По отношение на кредитните институции, посочени в параграф 4, и съгласно рамката, определена в параграф 7:

а) ЕЦБ публикува регламенти, насоки или общи инструкции, насочени към националните компетентни органи, съгласно които националните компетентни органи изпълняват задачите по член 4, параграф 1— с изключение на тези по букви а) и в) от него, и приемат надзорни решения.

Тези инструкции могат да се отнасят до специфичните правомощия по член 16, параграф 2 за групи или категории кредитни институции с цел осигуряване на последователност на резултатите от надзора в рамките на ЕНМ;

б) Когато е необходимо с оглед на последователното прилагане на високи стандарти на надзор, ЕЦБ може във всеки момент, по собствена инициатива след консултация с националните компетентни органи или по искане на национален компетентен орган, да реши да упражни пряко всички съответни правомощия по отношение на една или повече кредитни институции, посочени в параграф 4, включително в случаите, когато е била поискана или получена финансова помощ непряко от ЕИФС или ЕМС;

в) ЕЦБ упражнява надзор върху функционирането на системата въз основа на отговорностите и процедурите по настоящия член, и по-специално на посочените в параграф 7, буква в);

г) ЕЦБ може по всяко време да използва правомощията, посочени в членове 10—13;

д) ЕЦБ може също да изисква информация, на принципа ad hoc или постоянно, от националните компетентни органи относно изпълнението на техните задачи съгласно настоящия член.

6.Без да се засягат разпоредбите на параграф 5 от настоящия член, националните компетентни органи изпълняват и носят отговорност за задачите, посочени в член 4, параграф 1, букви б), г-ж) и и), както и за приемането на всички надзорни решения по отношение на кредитните институции, посочени в параграф 4, първа алинея от настоящия член, съгласно рамката и процедурите по параграф 7 от настоящия член.

Без да се засягат членове 10—13, националните компетентни органи и определените на национално равнище органи запазват правомощията си, в съответствие с националното право, да получават информация от кредитните институции, холдингите, смесените холдинги и предприятията, включени в консолидационното финансово състояние на дадена кредитна институция, и да провеждат проверки на място за тези институции, холдинги, смесени холдинги и предприятия. Националните компетентни органи информират ЕЦБ, в съответствие с рамката по параграф 7 от настоящия член, за предприетите съгласно настоящия параграф мерки и работят по тези мерки в тясна координация с ЕЦБ.

Националните компетентни органи докладват редовно на ЕЦБ относно провеждането на дейностите по настоящия член.

7.В консултация с националните компетентни органи и въз основа на предложение от Надзорния съвет ЕЦБ приема и оповестява рамка за организиране на практическите ред и условия за изпълнението на настоящия член. Рамката включва най-малко следното:

а) конкретната методика за оценка на критериите по параграф 4, първа, втора и трета алинея, и критериите, съгласно които параграф 4, четвърта алинея престава да се прилага за конкретна кредитна институция, както и произтичащите от това правила за целите на изпълнението на параграфи 5 и 6. Тези правила и методите за оценка на критериите, посочени в параграф 4, първа, втора и трета алинея, се преразглеждат с цел отразяване на евентуални значими промени и гарантират, че когато дадена кредитна институция се счита за значима или по-малко значима, тази оценка бива изменяна само в случай на съществени и непреходни промени в обстоятелствата, по-специално онези обстоятелства, свързани с положението на кредитната институция, които имат значение за оценката.

б) определянето на процедурите — включително сроковете, и възможността за изготвянето на проекти за решения, които да се изпращат на ЕЦБ за разглеждане — за взаимоотношенията между ЕЦБ и националните компетентни органи относно надзора на кредитните институции, които не се считат за по-малко значими в съответствие с параграф 4;

в) определянето на процедурите, включително сроковете, за взаимоотношенията между ЕЦБ и националните компетентни органи относно надзора над кредитните институции, които се считат за по-малко значими в съответствие с параграф 4. По-специално тези процедури изискват от националните компетентни органи, в зависимост от отделните случаи, определени в рамката да:

i) уведомяват ЕЦБ за всяка съществена процедура по надзора;

ii) подлагат на допълнителна оценка конкретни аспекти от процедурата, ако ЕЦБ поиска това;

iii)

представят на ЕЦБ проекти за съществени надзорни решения, по които ЕЦБ може да изразява становища.

8.Когато ЕЦБ се подпомага от националните компетентни органи или определените на национално равнище органи с оглед на упражняването на възложените ѝ с настоящия регламент задачи, ЕЦБ и националните компетентни органи спазват разпоредбите на съответните законодателни актове на Съюза по отношение на разпределението на отговорностите и сътрудничеството между компетентните органи на различни държави членки.