Член 40

Състав

1. Съветът на надзорниците се състои от:

а) председател;

б) ръководителя на националния публичен орган, компетентен в областта на надзора върху финансовите институции във всяка държава-членка, който присъства на заседанията лично най-малко два пъти годишно;

в) един представител на Комисията, без право на глас;

г) един представител на ЕССР, без право на глас;

д) един представител на всеки от другите два европейски надзорни органа, без право на глас.

2. Съветът на надзорниците свиква заседания с групите на участниците най-малко два пъти годишно.

3. Всеки компетентен орган отговаря за определянето на заместник на високо равнище от своя орган, който може да замести посочения в параграф 1, буква б) член на Съвета на надзорниците, в случай че това лице е възпрепятствано да присъства на заседанията.

4. В държавите-членки, в които съществува повече от един орган, отговарящ за надзора в съответствие с настоящия регламент, тези органи постигат съгласие относно общ представител. Въпреки това, когато въпросът, който предстои да се обсъжда от Съвета на надзорниците, не е от компетентността на националния орган, който се представлява от члена, посочен в параграф 1, буква б), този член може да бъде придружаван от представител на съответния национален орган, който няма право на глас.

5. ►M3 Съветът на надзорниците може да реши да допусне наблюдатели. По-специално, съветът на надзорниците допуска представител на Органа за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, създаден с Регламент (ЕС) 2024/1620 на Европейския парламент и на Съвета (

15 ), когато се обсъждат или решават въпроси, попадащи в обхвата на неговия мандат. ◄

Изпълнителният директор може да участва в заседанията на Съвета на надзорниците, без право на глас.

6. Ако посоченият в параграф 1, буква б) национален публичен орган не отговаря за прилагането на правилата за защита на потребителите, посоченият в същата буква член на Съвета на надзорниците може да реши да покани представител на органа за защита на потребителите на държавата членка, който няма право на глас. Ако в дадена държава членка със защитата на потребителите са натоварени няколко органа, тези органи се споразумяват да имат общ представител.