Член 23

Помощ за предлагането на плодове и зеленчуци в училищата и на мляко в училищата, съпътстващи образователни мерки и свързани разходи

1. Помощта от Съюза се предоставя на децата в учебните заведения, посочени в член 22:

a) за доставката и предлагането на отговарящите на условията за подпомагане продукти, посочени в параграфи 3, 4 и 5 от настоящия член;

б) за съпътстващи образователни мерки; и

в) за покриване на определени разходи, свързани с оборудване, популяризиране, мониторинг и оценка, и ако тези разходи не са покрити съгласно буква a) от настоящата алинея, с логистика и предлагане.

В съответствие с член 43, параграф 3 от ДФЕС Съветът установява ограничения за пропорцията на помощта от Съюза, която обхваща мерките и разходите, посочени в първа алинея, букви б) и в) от настоящия параграф.

2. За целите на настоящия раздел:

а) „предлагани плодове и зеленчуци в училищата“ означава продуктите, посочени в параграф 3, буква а) и параграф 4, буква а);

б) „предлагано мляко в училищата“ означава продуктите, посочени в параграф 3, буква б) и параграф 4, буква б), както и продуктите, посочени в приложение V.

3. Държавите членки, които желаят да участват в схемата за помощ, определена съгласно параграф 1 („схема за училищата“), и искат съответна помощ от Съюза, дават приоритет, предвид националните обстоятелства, на предлагането на продукти от едната или двете от следните групи:

а) плодове и зеленчуци и пресни продукти от банановия сектор;

б) мляко за пиене със и без съдържание на лактоза в него.

4. Без да се засяга параграф 3, за да насърчат потреблението на определени продукти и/или в отговор на специфични хранителни нужди на децата на своята територия, държавите членки могат да предвидят предлагането на продукти от една или двете от следните групи:

а) продукти от преработени плодове и зеленчуци в допълнение към продуктите, посочени в параграф 3, буква а);

б) сирена, извара, кисело мляко и други ферментирали или подкиселени млечни продукти без добавени ароматизатори, плодове, ядки или какао, в допълнение към продуктите, посочени в параграф 3, буква б).

5. В случаите, когато държавите членки преценят, че това е необходимо за постигане на целите на схемата за училищата и на целите на стратегиите, посочени в параграф 8, те могат да допълнят предлагането на продукти, посочени в параграфи 3 и 4, с продуктите, изброени в приложение V.

В такива случаи помощта от Съюза се изплаща само за компонента „мляко“ от предлагания продукт. Компонентът „мляко“ не трябва да бъде с тегловно съдържание по-малко от 90 % за продукти от категория I от приложение V и 75 % за продукти от категория II от приложение V.

Равнището на помощта от Съюза за компонента „мляко“ се определя от Съвета в съответствие с член 43, параграф 3 от ДФЕС.

6. Продуктите, които се предлагат по схемата за училищата, не съдържат нито едно от следното:

а) добавена захар;

б) добавена сол;

в) добавени мазнини;

г) добавени подсладители;

д) добавени изкуствени вкусови подобрители от E 620 до E 650, посочени в Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета . Без да се засяга първа алинея от настоящия параграф, всяка държава членка, след получаване на съответното разрешение от националните си органи, отговарящи за здравето и храненето в съответствие с националните си процедури, може да реши, че отговарящите на условията за подпомагане продукти, посочени в параграфи 4 и 5, могат да съдържат ограничени количества добавена захар, добавена сол и/или добавени мазнини.

7. В допълнение към продуктите, посочени в параграфи 3, 4 и 5 от настоящия член, държавите членки могат да предвидят включването на други селскостопански продукти в рамките на съпътстващите образователни мерки, по-специално тези, изброени в член 1, параграф 2, букви ж) и х).

8. Условие за участие в схемата за училищата е дадена държава членка да изготви — на национално или регионално равнище, преди да се включи в схемата за училищата и след това на всеки шест години — стратегия за нейното прилагане. Стратегията може да бъде изменяна от органа, отговарящ за нейното изготвяне на национално или регионално равнище, по-специално във връзка с мониторинга и оценяването и постигнатите резултати. Със стратегията най-малкото се определят съответните нужди и тяхното класиране по приоритети, целевата група, резултатите, които се очаква да бъдат постигнати и, ако са налични, количествено изразените цели, които трябва да бъдат постигнати по отношение на първоначалната ситуация, и в нея се установят най-подходящите инструменти и действия за постигане на тези цели.

Тези стратегии могат да съдържат специфични елементи, свързани с прилагането на схемата за училищата, включително такива, целящи опростяване на нейното управление.

9. Държавите членки определят в своите стратегии списъка на всички продукти, предлагани по схемата за училищата, чрез редовно разпространение или в рамките на съпътстващите образователни мерки. Без това да засяга параграф 6, те също така гарантират подходящото участие на своите национални органи, отговарящи за здравето и храненето, при изготвянето на този списък, или подходящото одобрение на този списък от тези органи, в съответствие с националните процедури.

10. За да гарантират ефективността на схемата за училищата, държавите членки предвиждат също така съпътстващи образователни мерки, които могат да включват, inter alia, мерки и дейности, насочени към възстановяване на връзката между децата и селското стопанство чрез дейности, като например посещение във ферми, и разпространението на по-широка гама селскостопански продукти, както е посочено в параграф 7. Тези мерки могат освен това да бъдат насочени към образоването на децата по отношение на свързани теми, като навиците за здравословно хранене, местните хранителни вериги, биологичното земеделие, устойчивото производство или борбата срещу разхищаването на храна.

11. Държавите членки избират продуктите, които да бъдат предлагани или да бъдат включени в съпътстващите образователни мерки, въз основа на обективни критерии, които включват едно или повече от следното: съображения за опазване на здравето и околната среда, сезонност, разнообразие и наличие на местна или регионална продукция, като се дава приоритет на продуктите с произход от Съюза, доколкото това е практически осъществимо. Държавите членки могат да насърчават по-специално местното или регионално закупуване, биологичните продукти, късите вериги на доставки или ползите за околната среда, включително устойчивите опаковки, и ако е подходящо, продуктите, признати в рамките на установените в Регламент (ЕС) № 1151/2012 схеми за качество.

Държавите членки могат да обмислят да осигурят в своите стратегии приоритет на съображенията за устойчивост и свободна търговия.