Член 3

Вътрешногрупови трансакции

1. По отношение на нефинансов контрагент вътрешногрупова трансакция е договор за извънборсови деривати, сключен с друг контрагент, който е част от същата група, при условие че са спазени следните условия:

a) и двамата контрагенти са напълно включени в една и съща консолидация и за тях се прилагат подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска; както и

б) другият контрагент е установен в Съюза или, ако е установен в трета държава, тази трета държава не е сред идентифицираните по параграф 4 или по делегираните актове, приети съгласно параграф 5.

2. По отношение на финансов контрагент вътрешногрупова трансакция е всяко едно от следните:

a) договор за извънборсов дериват, сключен с друг контрагент, който е част от същата група, при условие че са спазени всички следни условия:

i) финансовият контрагент е установен в Съюза или, ако е установен в трета държава, същата не е сред идентифицираните по параграф 4 или по делегираните актове, приети съгласно параграф 5;

ii) другият контрагент е финансов контрагент, финансово холдингово дружество, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, подлежащи на съответни пруденциални изисквания;

iii)

двамата контрагенти са напълно включени в една и съща консолидация; както и

iv) двамата контрагенти са обект на подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска;

б) договор за извънборсов дериват, сключен с друг контрагент, когато и двамата контрагенти са част от една и съща институционална защитна схема, посочена в член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при условие че е спазено условието в буква а), подточка ii) от настоящия параграф;

в) договор за извънборсов дериват, сключен между кредитни институции, свързани с един и същ централен орган, или между такава кредитна институция и централния орган, както е посочено в член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г) договор за извънборсов дериват, сключен с нефинансов контрагент, който е част от същата група, при условие че са спазени следните условия:

i) и двамата контрагенти по договора за дериват са включени в една и съща пълна консолидация и подлежат на подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска; както и

ii) нефинансовият контрагент е установен в Съюза или, ако е установен в трета държава, същата не е сред идентифицираните по параграф 4 или по делегираните актове, приети съгласно параграф 5.

3. За целите на настоящия член се приема, че контрагентите са включени в една и съща консолидация, когато и двамата контрагенти се намират в някоя от следните ситуации:

a) те са включени в консолидация в съответствие с Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (

10 ) или с приетите съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 международни стандарти за финансово отчитане (МСФО), или във връзка с група, чието предприятие майка е със седалище в трета държава — съгласно общоприетите счетоводни принципи на тази трета държава, определени за еквивалентни на МСФО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1569/2007 на Комисията (

11 ) (или счетоводните стандарти на трета държава, чието използване е позволено по силата на член 4 от същия регламент); или

б) те са обхванати от същия консолидиран надзор в съответствие с Директива 2013/36/ЕС или във връзка с група, чието предприятие майка е със седалище в трета държава — от същия консолидиран надзор от компетентен орган на трета държава, потвърден като равностоен на надзора, подчинен на принципите, установени в член 127 от посочената директива;

4. За целите на настоящия член трансакциите с контрагенти, установени в някоя от следните трети държави, не се ползват от никое от освобождаванията за вътрешногруповите трансакции:

а) когато третата държава е високорискова трета държава съгласно посоченото в член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (

12 );

б) когато третата държава е посочена в приложение I към Заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, в най-актуалната му версия.

5. Когато е целесъобразно поради идентифицирани проблеми в правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на трета държава и когато тези проблеми водят до повишени рискове, включително кредитния риск от контрагента и правния риск, Комисията се оправомощава да приема в съответствие с член 82 допълващи настоящия регламент делегирани актове, като определя третите държави, за чиито субекти, макар и тези трети държави членки да не са фигуриращи сред посочените в параграф 4 от настоящия член, не е разрешено да се ползват от никое от освобождаванията за вътрешногруповите трансакции.