(65) Съгласно принципа „замърсителят плаща“ разходите за мерки за справяне със замърсяването следва да бъдат поети от причинителя на замърсяването. Помощите за саниране на замърсени обекти са оправдани, когато не може да бъде установено лицето, отговорно за замърсяването съгласно приложимото право. Въпреки това следва да се прилагат условията относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети съгласно определението в Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (25), изменена с Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (26), и Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, Директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (27). Затова, с цел да се улесни отстраняването на съществуващите щети за околната среда, при определени условия този вид помощи следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване.