Член 4

Определения

За целите на настоящия регламент:

1)„банкова сметка“ или „сметка“ означава всяка сметка, съдържаща финансови средства, държана в банка на името на длъжника или на името на трета страна от името на длъжника;

2)„банка“ означава кредитна институция, както е определена в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета , включително клоновете, по смисъла на член 4, параграф 1, точка 17 от същия регламент, на кредитни институции с главно управление във или — в съответствие с член 47 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета — извън Съюза, когато тези клонове са разположени в Съюза;

3)„средства“ означава пари, кредитирани по сметка във всякаква валута, или други подобни вземания, даващи право на изплащане на пари, като например депозити на паричния пазар;

4)„държава членка, в която се държи сметката“ означава:

а)държавата членка, посочена в IBAN (международен номер на банкова сметка) на сметката; или

б)за банкова сметка без IBAN — държавата членка, в която се намира централното управление на банката, в която се държи сметката, или — когато сметката се държи в клон — държавата членка, в която се намира клонът;

5)„иск“ означава иск за плащане на определена изискуема сума пари или иск за плащане на определима сума пари, който произтича от сделка или от вече настъпило събитие, при условие че този иск може да бъде предявен пред съд;

6)„кредитор“ означава физическо лице с местоживеене в държава членка или юридическо лице, което има местоживеене в държава членка, или друг субект с местоживеене в държава членка, има процесуална правоспособност съгласно правото на държава членка и което подава молба за издаване на заповед за запор или вече се е снабдило с такава заповед във връзка с иск;

7)„длъжник“ означава физическо или юридическо лице или друг субект с процесуална правоспособност съгласно правото на държава членка, срещу което кредитор се стреми да получи или вече е получил заповед за запор във връзка с иск;

8)„съдебно решение“ означава съдебно решение, постановено от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, включително решение за определяне на разходите или разноските от служител на съда;

9)„съдебна спогодба“ означава споразумение, което е било одобрено от съд на държава членка или сключено пред съд на държава членка в хода на производството;

10)„автентичен акт“ означава документ, който е официално съставен или заверен като автентичен акт в държава членка и чиято автентичност:

а)е свързана с подписа и съдържанието на акта; и

б)е установена от публичен орган или друг орган, оправомощен за тази цел;

11)„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която е издадена заповедта за запор;

12)„държава членка по изпълнение“ означава държавата членка, в която се държи банковата сметка, подлежаща на запор;

13)„информационен орган“ означава орган, който държава членка е определила като компетентен за целите на получаването на необходимата информация относно сметката или сметките на длъжника в съответствие с член 14;

14)„компетентен орган“ означава орган или органи, които държава членка е определила като компетентни за получаването, предаването или връчването съгласно член 10, параграф 2, член 23, параграфи 3, 5 и 6, член 25, параграф 3, член 27, параграф 2, член 28, параграф 3 и член 36, параграф 5, втора алинея;

15)„местоживеене“ означава местоживеене, както е определено съгласно членове 62 и 63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета .