Член 19
Форма и съдържание на заповедта за запор
1. Заповедта за запор се издава, като се използва формулярът, установен с актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 52, параграф 2, и на нея има печат, подпис и/или всякакъв друг знак за удостоверяване на автентичността, поставен от съда. Формулярът се състои от две части:
а) част А, съдържаща информацията, определена в параграф 2, която се предоставя на банката, кредитора и длъжника; както и
б) част Б, съдържаща информацията, определена в параграф 3, която се предоставя на кредитора и на длъжника, наред с информацията по параграф 2.
2. Част А включва следната информация:
а) наименованието и адреса на съда и номера на делото;
б) данни за кредитора съгласно посоченото в член 8, параграф 2, буква б);
в) данни за длъжника съгласно посоченото в член 8, параграф 2, буква в);
г) наименованието и адреса на банката, която трябва да изпълни заповедта;
д) ако кредиторът е предоставил номер на банковата сметка на длъжника в молбата, номера на сметката или сметките, подлежащи на запор, и където е приложимо — указание дали следва да бъдат запорирани други сметки на длъжника, притежавани в същата банка;
е) когато е приложимо — указание, че номерът или номерата на сметката или сметките, подлежащи на запориране, са получени чрез молба по член 14 и че банката, когато това е необходимо съгласно член 24, параграф 4, втора алинея, получава въпросния номер или номера от информационния орган на държавата членка по изпълнение;
ж) сумата, която ще бъде запорирана със заповедта;
з) указание към банката за изпълнение на заповедта в съответствие с член 24;
и) датата на издаване на заповедта;
й) ако кредиторът е посочил банкова сметка в своята молба съгласно член 8, параграф 2, буква н) — разрешение на банката съгласно член 24, параграф 3 за освобождаване и прехвърляне, ако това е поискано от длъжника и ако е разрешено от правото на държавата членка по изпълнение, на средства до посочения в заповедта размер от запорираната сметка в сметката, която кредиторът е посочил в своята молба;
к) информация къде да бъде намерен в електронен вид формулярът, който се използва за декларацията по член 25.
3. Част Б включва следната информация:
а) описание на предмета на делото и мотивите на съда за издаването на заповедта;
б) размера на гаранцията, учредена от кредитора, ако има такава;
в) когато е приложимо — срока за иницииране на производство по същество по въпроса и за предоставяне на доказателство за това иницииране на издаващия съд;
г) когато е приложимо — указание кои документи трябва да бъдат преведени съгласно член 49, параграф 1, второ изречение;
д) когато е приложимо — указание, че кредиторът е отговорен за предприемане на действия по изпълнението на заповедта и следователно, когато е приложимо, указание, че кредиторът е отговорен за предаването ѝ на компетентния орган на държавата членка по прилагане съгласно член 23, параграф 3 и за предприемане на действия по връчването ѝ на длъжника съгласно член 28, параграфи 2, 3 и 4; както и
е) информация относно средствата за правна защита, които са на разположение на длъжника.
4. Когато заповедта за запор се отнася до сметки в различни банки, се попълва отделен формуляр (част А съгласно параграф 2) за всяка банка. В такъв случай формулярът, който се предоставя на кредитора и длъжника (части А и Б съгласно параграфи 2 и 3 съответно) съдържа списък на всички въпросни банки.