Член 50

Информация, предоставяна от държавите членки

1. До 18 юли 2016 г. държавите членки съобщават на Комисията следната информация:

а) съдилищата, определени за компетентни да издават заповед за запор (член 6, параграф 4);

б) органа, определен за компетентен да получава информация за сметката (член 14);

в) методите за получаване на информация за сметката, предвидени в националното право (член 14, параграф 5);

г) съдилищата, в които се подава жалбата (член 21);

д) органа или органите, определени като компетентни за получаването, предаването и връчването на заповедта за запор и на други документи съгласно настоящия регламент (член 4, точка 14);

е) компетентния орган да изпълни заповедта за запор в съответствие с глава 3;

ж) до каква степен върху съвместните сметки и върху сметките на упълномощени лица може да бъде налаган запор съгласно националното им право (член 30);

з) правилата, приложими за суми, освободени от запор по силата на националното право (член 31);

и) дали съгласно националното им право банките имат право да начисляват такси за изпълнението на равностойни национални заповеди или за предоставяне на информация за сметка и ако е така, коя страна трябва да заплати тези такси предварително и окончателно (член 43);

й) тарифата на таксите или другите правила, по които се определят приложимите такси, начислявани от която и да било институция или друг орган, който участва в обработването или изпълнението на заповед за запор (член 44);

к) дали равностойните национални заповеди подлежат на степенуване съгласно националното право (член 32);

л) съдилищата или, когато е приложимо — органа по изпълнението, компетентен да предостави средство за правна защита (член 33, параграф 1, член 34, параграф 1 или 2);

м) съдилищата, до които се подава жалба, срока, ако е указан, за подаване на жалба съгласно националното право и момента, от който този срок започва да тече (член 37);

н) ориентировъчен размер на съдебните такси (член 42); и

о) езиците, които се приемат за превод на документите (член 49, параграф 2).

Държавите членки уведомяват Комисията за всички последващи изменения на тази информация.

2. Комисията прави информацията публично достъпна чрез всички подходящи средства, и по-специално чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.