Член 14

Помощ за инвестиции в материални активи или нематериални активи в земеделски стопанства, свързани с първичното селскостопанско производство

1.Помощта за инвестиции в материални активи или нематериални активи в земеделски стопанства във връзка с първичното селскостопанско производство е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 от него, ако изпълнява условията, определени в параграфи 2—14 от настоящия член и в глава I.

2.Инвестицията може да се извършва от един или повече бенефициери или да се отнася за материален или нематериален актив, използван от един или повече бенефициери.

3.С инвестициите се преследва най-малко една от следните цели: а)подобряване на общата производителност и устойчивост на земеделското стопанство, по-специално чрез намаляване на производствените разходи или подобряване и пренасочване на производството; б)подобряване на природната среда, хигиенните условия или стандартите за хуманно отношение към животните, при условие че въпросната инвестиция надхвърля изискванията на действащите стандарти на Съюза; в)създаване и подобряване на инфраструктурата, свързана с развитието, приспособяването и модернизирането на селското стопанство (включително достъп до земеделска земя, комасация и мелиорация на земята), доставката и спестяването на енергия и вода; г)изпълнение на целите в областта на агроекологията и климата, включително природозащитния статус на видовете и местообитанията, свързан с биологичното разнообразие, както и увеличаване на привлекателността на зоните по „Натура 2000“ или други системи с висока природна стойност, определени в националните или регионалните програми за развитие на селските райони на държавите членки, доколкото инвестициите са непроизводствени; д)възстановяване на производствения потенциал, засегнат от природни бедствия, неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, болести по животните и вредители по растенията и предотвратяване на щетите, причинени от горепосочените събития.

4.Инвестицията може да бъде свързана с производството на биогорива или енергия от възобновяеми източници в стопанствата, при условие че това производство не превишава средното годишно потребление на горива или енергия на съответното стопанство.

Когато инвестицията е извършена за производството на биогорива, производственият капацитет на производствените съоръжения не надвишава еквивалента на средното годишно потребление на транспортно гориво на земеделското стопанство и произвежданото биогориво не се продава на пазара.

Когато инвестициите са в полза на производството на топлинна енергия и електроенергия от възобновяеми източници в земеделски стопанства, производствените съоръжения служат само на собствените нужди от енергия на бенефициера и производственият им капацитет не надвишава еквивалента на комбинираното средногодишно потребление на топлинна енергия и електроенергия от земеделското стопанство, включително от домакинството на земеделското стопанство. Продажбата на електроенергия и подаването ѝ към електроенергийната мрежа е разрешено, при условие че е спазен годишният лимит за лично потребление.

Когато инвестицията е извършена от повече бенефициери с оглед на собствените им потребности от биогорива и енергия, средногодишното потребление трябва да се натрупва до размера, равен на средногодишното потребление на всички бенефициери.

При инвестиции в инфраструктура за енергия от възобновяеми източници, която потребява или произвежда енергия, се изпълняват минималните стандарти за енергийна ефективност, ако такива стандарти съществуват на национално равнище.

Инвестициите в инсталации, чиято основна цел е производството на електроенергия от биомаса, не са допустими за помощ, освен ако не се използва минимален процент на топлинна енергия, който се определя от държавите членки.

Държавите членки установяват прагове за максималното процентно съотношение на зърнени храни или други богати на скорбяла култури, захарни и маслодайни култури, използвани за производството на биоенергия, включително биогорива, за различните видове инсталации. Помощта за инвестиционни проекти в областта на биоенергетиката се ограничава до производството на биоенергия, която отговаря на приложимите критерии за устойчивост, установени в законодателството на Съюза, включително в член 17, параграфи 2—6 на Директива 2009/28/ЕО.

5.Инвестициите трябва да съответстват на законодателството на Съюза и на националното законодателство на съответната държава членка в областта на защитата на околната среда. За инвестиции, които изискват оценка на въздействието върху околната среда съгласно Директива 2011/92/ЕС, по отношение на помощта се прилага изискването тази оценка да е извършена и разрешението за изпълнение на съответния инвестиционен проект да е издадено преди датата на предоставяне на индивидуалната помощ.

6.Помощта обхваща следните допустими разходи: а)разходите за изграждането, придобиването (включително на лизинг), или подобренията на недвижимо имущество, като разходите за земя са допустими само в размер, ненадхвърлящ 10 % от общите допустими разходи за съответното действие; б)закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива; в)общите разходи, свързани с разходите, посочени в букви а) и б), като хонорари на архитекти, инженери и консултанти, такси за консултации относно екологичната и икономическата устойчивост, включително проучвания за осъществимост; проучванията за осъществимост остават допустими разходи дори когато въз основа на резултатите от тях не са извършени разходи по букви а) и б); г)придобиването или разработването на компютърен софтуер и придобиването на патенти, лицензи, авторски права и търговски марки; д)разходите за непроизводствени инвестиции, свързани с целите, посочени в параграф 3, буква г); е)в случай на напояване — разходите за инвестиции, които отговарят на следните условия: i)Комисията е била уведомена, както се изисква с член 13 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ), за план за управление на речен басейн за целия район, за който е предвидена инвестицията, както и за всички други райони, чиято околна среда може да бъде засегната от инвестицията. Мерките, които се въвеждат по плана за управление на речния басейн в съответствие с член 11 от посочената директива и които са от значение за селскостопанския сектор, трябва да са определени в съответната програма от мерки. Трябва да са налице съоръжения, позволяващи да се измерва потреблението на вода на равнището на подпомаганата инвестиция, или такива трябва да бъдат монтирани като част от инвестицията; ii)инвестицията води до съкращаване на предишното потребление на вода с най-малко 25 %; що се отнася обаче до буква е), за помощ съгласно настоящия член не се допускат инвестициите, които засягат басейни на подпочвени или повърхностни води, чието състояние попада в категория, по-ниска от „добро състояние“ в съответния план за управление на речен басейн, по причини, свързани с количеството на водата, както и инвестициите, които водят до нетно увеличение на поливните площи, оказващи въздействие върху даден басейн на подпочвени или повърхностни води. Условията в буква е), подточки i) и ii) по-горе не се прилагат за инвестициите в съществуващо съоръжение, които засягат единствено енергийната ефективност, нито за инвестициите за създаване на резервоар и инвестиция за използване на рециклирана вода, които не засягат басейн от подпочвени или повърхностни води; ж)в случай на инвестиции, целящи възстановяване на селскостопанския производствен потенциал, засегнат от природни бедствия, неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, болести по животните или вредители по растенията, допустимите разходи могат да включват разходите, направени за възстановяване на селскостопанския производствен потенциал до нивото, на което е бил преди настъпването на посочените събития; з)в случай на инвестиции, целящи предотвратяване на щетите, причинени от природни бедствия, неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, болести по животните или вредители по растенията, допустимите разходи могат да включват разходите за конкретни превантивни действия.

7.Разходите, различни от посочените в параграф 6, букви а) и б), които са свързани с договори за лизинг (например марж на лизингодателя), разходите за рефинансиране на лихви, административните разходи и разходите за застраховка не се считат за допустими разходи.

Оборотният капитал не се счита за допустим разход.

8.От 1 януари 2017 г. в случай на напояване помощ се плаща само от държавите членки, които гарантират, че в района на речен басейн, в който се извършва инвестицията, различните потребители на вода допринасят за възстановяването от страна на селскостопанския сектор на разходите за водни услуги съгласно член 9, параграф 1, първо тире от Директива 2000/60/ЕО, като при необходимост се вземат предвид социалните, екологичните и икономическите последици от възстановяването, както и географските и климатичните условия на засегнатия регион или региони.

9.Помощ не се предоставя по отношение на следното: а)закупуване на права за производство, права на плащане и едногодишни растения; б)засаждане на едногодишни растения; в)дренажни съоръжения; г)инвестиции за привеждане в съответствие със стандартите на Съюза, с изключение на помощта, предоставяна на млади земеделски стопани в рамките на 24 месеца от датата на започване на дейността; д)закупуване на животни, с изключение на помощта, предоставяна за инвестиции съгласно параграф 3, буква д).

10.Тъй като помощта не се ограничава до конкретни селскостопански продукти, тя трябва да е достъпна или за всички сектори на първичното селскостопанско производство, или за целия сектор на растениевъдството, или за целия сектор на животновъдството. Въпреки това държавите членки могат да изключат определени продукти поради свръхкапацитет на вътрешния пазар или поради липса на пазари.

11.Помощта, посочена в параграф 1, не се предоставя в нарушение на забрани или ограничения, установени в Регламент (ЕС) № 1308/2013, дори ако тези забрани и ограничения се отнасят само за подпомагането от Съюза, предвидено в посочения регламент.

12.Интензитетът на помощта е ограничен до: а)75 % от размера на допустимите разходи в най-отдалечените региони; б)75 % от размера на допустимите разходи в малките острови в Егейско море; в)50 % от размера на допустимите разходи в по-слабо развитите региони и във всички региони, чийто БВП на глава от населението за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2013 г. е бил под 75 % от средния за ЕС—25 през референтния период, но чийто БВП на глава от населението е над 75 % от средния БВП за ЕС—27; г)40 % от размера на допустимите разходи в други региони.

13.Ставките, предвидени в параграф 12, могат да бъдат увеличени с 20 процентни пункта, ако максималният интензитет на помощта не надхвърля 90 %, за: а)млади земеделски стопани или земеделски стопани, които са установени през петте години преди датата на заявлението за помощ; б)колективни инвестиции, като например складови съоръжения, които се използват от група земеделски стопани, или съоръжения за подготовка на земеделските продукти преди търговията с тях, и интегрирани проекти, обхващащи няколко мерки, посочени в Регламент (ЕС) № 1305/2013, включително мерки, които са свързани със сливане на организации на производители; в)инвестиции в райони с природни и други специфични ограничения; г)действия, подпомагани в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ), като например инвестицията за нов обор, позволяваща изпитване на нова практика за подслоняване на животни, която е била разработена от оперативна група, съставена от земеделски стопани, учени и неправителствена организация в областта на хуманното отношение към животните; д)инвестиции за подобряване на природната среда, хигиенните условия или стандартите за хуманно отношение към животните, както е посочено в параграф 3, буква б); в този случай увеличената ставка, предвидена в настоящия параграф, се прилага само за допълнителните разходи, които са необходими за постигане на ниво, надхвърлящо действащите стандарти на Съюза, и които не водят до увеличаване на производствения капацитет.

14.По отношение на непроизводствените инвестиции, посочени в параграф 3, буква г), и инвестициите за възстановяване на производствения потенциал, посочени в параграф 3, буква д), максималният интензитет на помощта не превишава 100 %.

За инвестиции, свързани с мерките за предотвратяване на щети, посочени в параграф 3, буква д), максималният интензитет на помощта не превишава 80 %. Той може обаче да бъде увеличен до 100 %, ако инвестицията се извършва колективно от повече от един бенефициер.