Член 20

Помощ за участието на производители на селскостопански продукти в схеми за качество

1.Следните категории помощи за производители на селскостопански продукти са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от Договора и са освободени от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 от него: а)помощ за ново участие в схеми за качество, ако изпълнява условията, определени в параграфи 2—6 от настоящия член и в глава I; б)помощ за разходите по задължителни мерки за контрол във връзка със схемите за качество, предприети съгласно законодателството на Съюза или националното законодателство от компетентния орган или от негово име, ако изпълнява условията, определени в параграфи 2, 4, 6, 7 и 8 от настоящия член и в глава I; в)помощ за разходите за пазарни проучвания, за разработване на концепция и технически проект за продукта и за изготвяне на заявления за признаване на схеми за качество, когато тя изпълнява условията, определени в параграфи 2, 6, 7 и 8 от настоящия член и в глава I.

2.Помощта, посочена в параграф 1, се предоставя по отношение на следните схеми за качество: а)схемите за качество, установени по силата на следните регламенти и разпоредби: i)част II, дял II, глава I, раздел 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Съвета по отношение на виното; ii)Регламент (ЕС) № 1151/2012 iii)Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета ( 14 ); iv)Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ); v)Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ); б)схемите за качество, включително схемите за сертифициране на земеделски стопанства, по отношение на селскостопански продуктите, които държавите членки признават като отговарящи на следните критерии: i)спецификата на крайния продукт, произведен по такива схеми за качество, трябва да произтича от ясни задължения, с които да се гарантират: —специфични характеристики на продукта, или —специфични селскостопански или производствени методи, или —качеството на крайния продукт, което значително надхвърля пазарните стокови стандарти по отношение на общественото здраве, здравето на животните или растенията, хуманното отношение към животните или опазването на околната среда; ii)схемата за качество трябва да е отворена за всички производители; iii)схемата за качество трябва да включва задължителни спецификации за крайния продукт, като спазването на тези спецификации трябва да се удостоверява от публични органи или от независим орган за инспекции; iv)схемата за качество трябва да е прозрачна и да осигурява пълна проследимост на селскостопанските продукти; в)схемите за доброволно сертифициране на селскостопански продукти, които съответната държава членка признава като отговарящи на изискванията, посочени в съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки за най-добри практики на ЕС за схемите за доброволно сертифициране на селскостопански продукти и храни“ ( 17 ).

3.Помощта, посочена в параграф 1, буква а), се предоставя на производителите на селскостопански продукти като годишен стимул под формата на плащане, чийто размер се определя в съответствие с размера на постоянните разходи, възникващи от участието в схемите за качество.

4.Помощта, посочена в параграф 1, букви а) и б), не се предоставя за покриване на разходите за контрола, осъществяван от самия бенефициер, или когато законодателството на Съюза предвижда разходите за контрол да бъдат поети от производителите на селскостопански продукти и групите такива производители, без да посочва реалния размер на таксите.

5.Помощта, посочена в параграф 1, буква а), се предоставя за максимален период от пет години и е ограничена до 3000 EUR на бенефициер годишно.

6.Помощта е достъпна за всички отговарящи на критериите предприятия в съответната област въз основа на обективно определени условия.

7.Помощта, посочена в параграф 1, букви б) и в), не включва директни плащания към бенефициерите.

Помощта, посочена в параграф 1, букви б) и в), се изплаща на органа, отговарящ за мерките за контрол, доставчика на научни изследвания или доставчика на консултантски услуги.

8.Помощта, посочена в параграф 1, букви б) и в), се ограничава до 100 % от реално извършените разходи.