Член 30

Помощ за отстраняване и компенсиране на щетите, причинени от природни бедствия в селскостопанския сектор

1.Схемите за помощ за отстраняване и компенсиране на щетите, причинени от природни бедствия, са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) от Договора и са освободени от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 от него, ако изпълняват условията, определени в параграфи 2—8 от настоящия член и в глава I.

2.Помощта, предоставена по силата на настоящия член, зависи от следните условия: а)компетентният орган на държавата членка официално е признал характера на събитието като природно бедствие, и б)налице е пряка причинно-следствена връзка между природното бедствие и щетите, понесени от предприятието.

3.Помощта се изплаща пряко на съответното предприятие или на групата производители или организацията на производители, в която членува предприятието.

Ако помощта се изплаща на група производители или организация на производители, размерът на помощта не надвишава размера на помощта, допустим за предоставяне на въпросното предприятие.

4.Схемите за помощ, свързани с конкретно природно бедствие, се създават в срок до три години от датата на настъпване на природното бедствие.

Помощта се изплаща в срок от четири години от посочената дата.

5.Допустимите разходи са щетите, възникнали като пряко последствие от природното бедствие, оценени от публичен орган, от независим експерт, признат от предоставящия помощта орган, или от застрахователно предприятие.

Тези щети могат да включват:

а)материални щети на активи като например сгради, оборудване, машини, запаси и средства на производство;

б)загуби на доходи, произтичащи от пълното или частичното унищожаване на селскостопанската продукция и средствата за селскостопанско производство.

Щетите се изчисляват на равнището на отделния бенефициер.

6.Изчисляването на материалните щети се основава на разходите за ремонт или икономическата стойност на засегнатия актив преди бедствието. Те не могат да надхвърлят разходите за ремонт или намалението на справедливата пазарна стойност, причинено от бедствието, по-специално разликата между стойността на имуществото непосредствено преди и непосредствено след бедствието.

7.Загубата на доходи се изчислява чрез изваждане на: а)резултата от умножението на количеството селскостопански продукти, произведено през годината, когато е настъпило природното бедствие, или през всяка следваща година, засегната от пълното или частичното унищожаване на средствата за производство, по средната продажна цена, получена през същата година, от б)резултата от умножаването на средното годишно количество селскостопански продукти, произведено през тригодишния период, предхождащ природното бедствие, или средното количество за три години, което се базира на петгодишния период, предхождащ природното бедствие, като от него се извадят най-високата и най-ниската стойност, по получената средна продажна цена.

Тази сума може да бъде увеличена с други разходи, извършени от бенефициера в резултат от неблагоприятното климатично събитие, което може да бъде приравнено на природно бедствие.

Тази сума се намалява с разходите, които не са направени поради природното бедствие.

При изчисляването на селскостопанското производство на бенефициера може да се използват индекси, при условие че използваният метод на изчисление позволява да се определи реалната загуба на бенефициера през разглежданата година.

8.Помощта и всички други плащания, получени за компенсиране на щетите, включително плащанията по застрахователни полици, са ограничени до 100 % от допустимите разходи.