Член 55

1. Информацията, предавана или събирана под каквато и да е форма съгласно настоящия регламент, включително всяка информация, до която длъжностно лице е имало достъп при обстоятелствата, предвидени в глави VII, VIII и X, както и в случаите по параграф 2 от настоящия член, представлява служебна тайна и се ползва със защитата, с която се ползва подобна информация както съгласно националното законодателство на получаващата държава-членка, така и съгласно съответните разпоредби, приложими за органите на Съюза. Тази информация може да бъде използвана единствено при обстоятелствата, предвидени в настоящия регламент.

Тази информация може да се използва с цел определяне на данъчната основа или за събиране на данъка, или за упражняване на административен данъчен контрол с цел определяне на данъчна основа.

Информацията може да се използва също и с цел облагане с други такси, мита и данъци, за които се прилага член 2 от Директива 2008/55/ЕО на Съвета от 26 май 2008 г. относно взаимопомощта при събиране на вземания, свързани с някои видове налози, мита, данъци и други мерки . Освен това информацията може да се използва при съдебни производства, които могат да доведат до налагане на санкции, образувани по повод нарушение на данъчното законодателство, без да се засягат общите правила и правни норми, уреждащи правата на ответниците и на свидетелите в тези производства.

1а. Информацията, посочена в глава V, раздел 2, се използва за целите, посочени в параграф 1, и ако е била сверена с друга данъчна информация, намираща се на разположение на компетентните органи на държавите членки.

2. Лицата, надлежно оправомощени от органа по акредитиране на сигурността към Комисията, могат да имат достъп до тази информация само доколкото това е необходимо за обезпечаването, поддръжката и развитието на електронните системи, поддържани от Комисията и използвани от държавите членки за целите на настоящия регламент.

3. Чрез дерогация от параграф 1, компетентният орган на държавата-членка, предоставяща информацията, може да разреши ползването ѝ за други цели в запитващата държава-членка, ако съгласно законодателството на запитаната държава-членка тази информация може да се ползва за подобни цели.

4. Когато запитващият орган счита, че предоставената му от запитания орган информация може да бъде полезна на компетентния орган на трета държава-членка, той може да я изпрати на последния орган. Той предварително уведомява за това запитания орган. Запитаният орган може да изиска препращането на информацията на трета държава-членка да става само с предварителното му съгласие.

5. По отношение на съхранението, обработката и обмена на информация, посочени в настоящия регламент, се прилагат регламенти (ЕС) 2016/679 и (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета . Същевременно за целите на правилното прилагане на настоящия регламент държавите членки ограничават обхвата на задълженията и правата, установени в членове 12— 15, 17, 21 и 22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Тези ограничения се изразяват само в стриктно необходимото за защита на интересите, посочени в член 23, параграф 1, буква д) от посочения регламент, по-специално:

а) за да се даде възможност на компетентните органи на държавите членки да изпълняват своите задачи правилно за целите на настоящия регламент; или

б) за да се избегне възпрепятстването на официални или съдебни проучвания, анализи, разследвания или процедури за целите на настоящия регламент и да се гарантира, че не се излага на риск предотвратяването, разследването и разкриването на отклонение от данъчно облагане и на данъчни измами.

Обработката и съхранението на информацията, предвидени в настоящия регламент, се извършват само за целите на член 1, параграф 1 от настоящия регламент, като информацията не се подлага на по-нататъшна обработка по никакъв начин, който е несъвместим с тези цели. Забранява се обработването на лични данни въз основа на настоящия регламент за други цели, като например за търговски цели. Сроковете за съхранение на тази информация се ограничават до необходимото за постигане на посочените цели. Сроковете за съхранение на информацията по член 17 от настоящия регламент се определят в съответствие с давностните срокове, установени в законодателството на съответната държава членка, но не надхвърлят десет години.