Член 6

Стандарт за инфраструктура

1.Държавите-членки или, когато дадена държава-членка предвижда това, компетентният орган гарантира, че са взети необходимите мерки, така че най-късно до 3 декември 2014 г., в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура, капацитетът на останалата инфраструктура, определен по формулата N-1, както е посочено в точка 2 от приложение I, е в състояние, без да се засягат разпоредбите на параграф 2 от настоящия член, да доставя необходимите количества газ за задоволяване на общото търсене на газ в района на изчислението за един ден на изключително голямо търсене на газ, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години. Това не засяга, когато е уместно и необходимо, отговорността на системните оператори да направят съответните инвестиции и задълженията на операторите на преносни системи, както е предвидено в Директива 2009/73/ЕО и Регламент (ЕО) № 715/2009.

2.Задължението да се гарантира, че останалата инфраструктура има капацитет да задоволи цялото търсене на газ, посочено в параграф 1, се счита за изпълнено и когато компетентният орган докаже в превантивния план за действия, че едно прекъсване на доставките може да бъде навреме и в достатъчна степен компенсирано от подходящи пазарни мерки от страна на търсенето. За тази цел се използва формулата от точка 4 на приложение I.

3.По целесъобразност, според оценката на риска, посочена в член 9, съответните компетентни органи могат да решат, че задължението, установено в параграф 1 от настоящия член, се изпълнява на регионално, вместо на национално равнище. В този случай се определят съвместни превантивни планове за действия съгласно член 4, параграф 3. Прилага се точка 5 от приложение I.

4.Всеки компетентен орган, след като се консултира със съответните предприятия за природен газ, незабавно съобщава на Комисията всеки случай на нарушение на задълженията, установени в параграф 1, и информира Комисията за причините за това неизпълнение.

5.Операторите на преносната мрежа осигуряват постоянен двупосочен капацитет по всички трансгранични междусистемни връзки между държави-членки възможно най-скоро и най-късно до 3 декември 2013 г., освен:

а) в случай на връзки с производствени съоръжения, съоръжения за ВПГ и газоразпределителни мрежи, или

б) когато е предоставено освобождаване съгласно член 7.

До 3 декември 2013 г. операторите на газопреносната система адаптират действието на газопреносните системи частично или като цяло с цел да позволят физически преминаването на потоци от газ и в двете посоки по трансграничните междусистемни връзки.

6.Когато двупосочният капацитет вече съществува или е в процес на изграждане на една конкретна трансгранична междусистемна връзка, задължението, посочено в параграф 5, първа алинея, се счита за изпълнено за тази междусистемна връзка, освен ако от една или повече държави-членки е поискано увеличаване на капацитета с цел сигурност на доставките. Когато е направено такова искане за увеличаване, се прилага процедурата по член 7.

7.Държавите-членки или, когато дадена държава-членка предвижда това, компетентният орган гарантира, че като първа стъпка пазарът винаги се изпитва по прозрачен, подробен и недискриминационен начин, за да се прецени дали от пазара се изисква инвестицията в инфраструктурата, необходима за изпълнение на задълженията, посочени в параграфи 1 и 5.

8.Националните регулаторни органи отчитат ефективно направените разходи за изпълнение на задълженията, посочени в параграф 1, и разходите за осигуряване на постоянен двупосочен капацитет, така че да предоставят подходящи стимули, когато определят или одобряват, по прозрачен и подробен начин, тарифите или методологията съгласно член 41, параграф 8 от Директива 2009/73/ЕО и член 13 от Регламент (ЕО) № 715/2009. Доколкото дадена инвестиция за създаване на двупосочен капацитет не се налага от пазара и когато тези инвестиции водят до разходи в повече от една държава-членка или в една държава-членка в полза на една или повече други държави-членки, националните регулаторни органи на всички съответни държави-членки съвместно вземат решение за разпределението на разходите, преди да се вземе решение за инвестиране. Разпределението на разходите по-специално взема предвид съотношението на ползите от инвестиции в инфраструктурата за увеличаване сигурността на доставките на съответните държави-членки. Прилага се член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 713/2009.

9.Компетентният орган гарантира, че всяка нова газопреносна инфраструктура допринася за сигурността на доставките чрез разработването на добре свързана мрежа, включително, по целесъобразност, чрез достатъчен брой трансгранични входни и изходни точки в съответствие с търсенето на пазара и установените рискове. Когато е целесъобразно, в рамките на оценката на риска Компетентният орган проверява къде съществуват вътрешни ограничаващи фактори и дали националният капацитет и инфраструктури за приемане на газ, по-специално преносните мрежи, са в състояние да адаптират националните потоци газ към сценарий на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура, посочена в оценката на риска.

10.Допуска се изключение по отношение на Люксембург, Словения и Швеция, които не са обвързани, но се стремят да изпълнят задълженията, установени в параграф 1 от настоящия член, като същевременно гарантират доставките на газ за защитените клиенти в съответствие с член 8. Това изключение се прилага:

а) по отношение на Люксембург: докато има най-малко две междусистемни връзки с други държави-членки, най-малко два различни източника на доставки и няма хранилища за газ или съоръжение за ВПГ на своята територия;

б) по отношение на Словения: докато има най-малко две междусистемни връзки с други държави-членки, най-малко два различни източника на доставки и няма хранилища за газ или съоръжение за ВПГ на своята територия;

в) по отношение на Швеция: докато не осъществява транзит на газ за други държави-членки през своята територия, има годишно брутно вътрешно потребление на газ, по-малко от 2 млн. т., и по-малко от 5 % общо първично потребление на енергия от газ.

Тези три държави-членки осигуряват по прозрачен, подробен и недискриминационен начин редовното изпитване на пазара на инвестициите в инфраструктура и оповестяват резултатите от тези изпитвания.

Посочените в първа алинея държави-членки информират Комисията за всяка промяна по отношение на условията, установени в същата алинея. Установеното в първа алинея изключение престава да се прилага, ако най-малко едно от посочените условия вече не се изпълнява.

До 3 декември 2018 г. всяка от държавите-членки, посочени в първа алинея, предава на Комисията доклад, който описва състоянието по отношение на съответните условия, установени в същата алинея, и перспективите за спазването на задълженията по параграф 1, като вземат предвид икономическия ефект от изпълнението на стандарта за инфраструктурата, резултатите от тестовете на пазара, развитието на пазара на газ и проектите за газова инфраструктура в региона. Въз основа на доклада и ако съответните условия, установени в първата алинея на настоящия параграф, са все още изпълнени, Комисията може да реши, че установеното в първа алинея изключение може да продължи да се прилага за още четири години. В случай на положително решение установената в настоящата алинея процедура се повтаря след четири години.